Source: sxc.hu
Тази рубрика е посветена на глупавите неща, които правим в офиса. Или на неправилните. Или на неправилните и глупави неща. Ще се опитаме да ви помогнем, да ги идентифицирате и избягвате с времето. Дано сме ви полезни.
Независимо колко се стараем в работата, ние грешим. Под „ние” имам предвид „всички”. Да, и „вие” също. Да се греши е човешко, нали така? Работили сме по даден проект, в даден момент сме изглупели, или просто сме се разсеяли, и грешката е станала факт. Понякога е малка и незначителна грешка, без последствия. Понякога обаче, нещата са се развили катастрофално.
Какво е добре да се направи, когато се сгреши в работата? Естествено, най-напред е важно да се постараем да поправим грешката. Независимо дали това е възможно или не, следващото най-важно нещо, което е редно да сторим е …да си вземем поука. Да си научим урока. Да си вземем бележка. Наречете го както искате. Важното е да запомним грешката и в бъдеще да се стараем да я избягваме.
На практика, повечето хора си спомнят миналото доста неточно. Правили са грешки, да, но често не ги помнят. Това е така наречената „розова ретроспекция”. Психологическо отклонение на възприятията, което ни кара да помним миналото в по-позитивна светлина, отколкото то всъщност е било. Още древните римляни са го забелязали и са казали: „Memoria praeteritorum bonorum” (Миналото се помни като добро). Психологически експерименти са го доказали – студенти са си припомняли оценките от гимназията – мнозина от тях са си „спомнили”, че са имали по-високи оценки, отколкото в действителност.
Розовата ретроспекция е опасна в работен план. Ако си спомняте опита си в работата като по-позитивен от реалното, има опасност да забравите за грешките си и да не извлечете необходимата поука. Което, гарантирано, ще ви доведе до същите грешки един ден. Затова, опитайте се да мислите за миналото по-реалистично и трезво – това ще ви осигури и по-добро бъдеще.