Source: freedigitalphotos.net (Picture by ponsuwan)
Автор: Албена Паралингова
„В истинската йога не става въпрос за формата на тялото ни, а за формата на живота ни“
Неизвестен автор
Казвам се Албена Паралингова и се занимавам с HR повече от 12 години. Преминала съм през всички дейности, фокусирани в управлението на хора – трудово-правни взаимоотношения, подбор, заплащане, оценка на представянето, обучение, развитие…
В последните 4 години се занимавам изключително с консултиране, обучение и развитие на хора. /Тази информация не цели реклама, а аргументиране – защо точно аз занимавам аудиторията с такава абстрактна тема./
Практикувам йога от 5 години. Обърнах се към йога поради стрес. Изкарах труден период в работата, бях решена да го преживея и да устоя, а трябваше да продължавам да съм и майка, и съпруга, и добър приятел – изобщо качествен човек.
Йога постепенно и бавно промени светоусещането ми. Започнах да гледам на себе си по друг начин, да търся красотата отвътре – това трудно за описване понятие, но устойчиво като себеусещане. Йога осмисли необходимостта от свързване на външната с вътрешната красота или чистота /няма разлика между двете/ и откриването на тази връзка вече е от ключово значение във взаимоотношенията ми с околните.
Постепенно дойде и осъзнаването в професионален план. Давам си сметка, че полагаме неимоверни усилия да развиваме хората чрез знания, техники и натрупана експертиза, да ги подкрепяме по пътя към придобиване, развитие и прилагане на наученото в практиката им, да повлияваме мисленето им и да насочваме в по-конструктивна и ориентирана към резултати посока.
Но…пропускаме…тялото. Пропускаме да отбележим, че именно тялото изпитва целия дискомфорт на прехода към новия път, на състоянието извън кутията и удобната зона на установени стереотипи и работещи доскоро парадигми.
Защо смятам, че йога следва да бъде интегрирана в програмите за развитие на хора в организациите? Read more