Archive for юни 2011

Наградите за месец юни в конкурса

Здравейте, приятели, и честит Еньовден!
Честито и на всички именици! 🙂
Ето и резултатите от конкурса ни за история, свързана с работата:
41 гласа за Десислава Христова Димитрова и Ключът
Този месец имаме три втори места – три истории имат по 18 гласа:
Къде са децата? на Балада
Дебюси в самолетана Диана Вълчева
Интригата на Петя Янева
Нашият избор (на организаторите) за четвърта история беше Интригата на Петя Янева.
Имаше и две истории, които бяха публикувани, но не участваха в месечната надпревара, тъй като авторите им вече са печелили награди – Атестацията на Тимур и неговите командоси и За участниците в „движението” или по-скоро за „разминаването” на Христо Стоянов. Благодарим им за подкрепата и участието им и след спечелените в предните месеци награди.
В края на краищата, наградата печели смешно-тъжната история, избрана от публиката – Ключътна Десислава Христова Димитрова.  Да и е честито и дано сегашното и работно житие-битие е малко по-късметлийско. Тя получава цифровата видеокамера SonyDCR-SX65E silver от bomba.bg. Очакваме да получим вече и видео истории от нея! 🙂
Продължаваме нататък, за месец юли има вече няколко много силни предложения, очакваме и останалите!
Още веднъж честито на Десислава Димитрова и успех на всички участници за в бъдеще!
Светлозар Петров
Управител
JobTiger

[Stories] Предложението

Историята участва в конкурсния период 21.05-20(24).06

Да работиш като учител не е най-лесното нещо на света, особено ако собствените ти ученици нямат никаква дисциплина, но компенсират липсата й с любов.
Така аз попаднах при едни прекрасни, но много непослушни деца, с които последната година беше истинско приключение. През какви ли не неща преминахме заедно. Понякога сълзите ни се стичаха и се смесваха със смеха ни, а друг път танцувахме, докато останем без дъх. Много топли дни, дори и през зимата и също толкова щастливи моменти…
Сега се сещам, че последните дни преди лятната ваканция бяха малко тъжни, колкото и да е странно. Къде се е чуло и видяло ученици да не искат да бъдат във ваканция. Е, аз мога да се похваля – моите са такива.
Имам толкова весели случки, че не знам коя да споделя и все пак… искам да ви разкажа за един мой любим ученик, който много знае, но никак не обича да чете. Името му е Иво и не харесва изобщо Историята, по която аз му преподавам. Цяла година му казвам учи, учи, все едно не говоря на него. И след една дузина двойки решавам, че е време да разговаряме по-обстойно. Повиках го, приказвахме за това, онова, за любов, за приятели, за съученици, за семейството. И разбрах, че Иво е едно чувствително и много добро момче, на което изобщо не му се учи. Не че това е изключение в днешните училища.
В края на учебната година получих писмо от Иво, в което пишеше, че с мен лесно може да се говори и въпреки липсата му на интерес към Историята с него станахме добри приятели.
Това, което всъщност искам да ви разкажа е предложението, което той ми направи. Такова не бях получавала от никой друг. Всичко казано дотук е, за да разберете какъв е той. В една от последните седмици в училище, докато се бяхме събрали и разговаряхме с учениците Иво дойде при мен и ми каза:
– Госпожо искам да ви питам нещо – аз се съгласих, а той ми отвърна:
– Искате ли заедно да се покачим на едно дърво да си наберем круши?
Не знам откъде му беше хрумнала тази весела идея и защо искаше да берем круши заедно, но той го каза с цялата сериозност и стана ясно, че не се шегува изобщо.
Аз се усмихнах широко и му казах, че съм спряла да се катеря по дърветата преди време, но мога да стоя под дървото и да хапвам круши.
Така едно 12 годишно момче успя да усмихне деня ми. Сега остана само да узреят крушите.

Мариана Пенчева

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!


Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg 

[Stories] Задачата

Историята участва в конкурсния период 21.05-20(24).06

Здравейте,
моята работа мога да я сравня точно с тази снимка!
Работя в една застрахователна компания, като Директор Мрежи и всеки месец ми е изпълнен с борба, която включва:
1. Да задържа всички от моя екип – Мениджъри и съветници;
2. Да набирам нови;
3. Да ги обучавам;
4. Да внимавам, някой да не изпадне от ложето;
5. Да ги обгрижвам;
6. Да ги мотивирам и т.н. ……

Пожелавам успех на всички!!!
Разбира се пожелавам успех и на себе си в тази игра!

Веселина Вачева

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!


Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg 

[Stories] Ключът

Историята участва в конкурсния период 21.05-20(24).06

Здравейте!Искам да ви разкажа една  история,свързана с работата ми.Не е забавна,но не всичко е забавление все пак….
Работех във хлебозавод и разнасях хляб,закуски,сладки,солети и други през нощта из селата около нашия град.Една нощ,в най-големия сняг закъсахме.Снегът беше до огледалата на МАН-а(камиона).Останахме там да чакаме чудото…Загасихме двигателя и стана много студено.Стояхме и мръзнахме,бяхме гладни,а няма как да отидем отзад и да вземем нещо за ядене.Безумие-2 700 хляба,400 закуски,торти,пасти,200 пакета солети,а ние стоим гладни….Нямаме обхват да се обадим по телефона да пратят трактор да ни дърпа…Когато закъсняхме със заявките,магазинерите се обадили и така се разбрало,че сме закъсали.Тръгнал трактор да ни търси,но за късмет-и той закъсал по пътя….След много часове тръгнахме пеша към близко село.Отидохме и се обадихме по телефона.Прибрахме се трудно,защото пътищата бяха затворени…Отидохме в хлебозавода…загубили сме ключа на камиона!…След 3 дни прибраха камиона,но ключ няма!Тъй като е нов от Германия,обадихме се в сервиза там.Щеше да се отвори след 1 месец…След 20 дни един човек дойде на портала на завода и донесе ключа.Беше козарина на селото и като се стопил снега,намерил ключа 🙂
Десислава Христова Димитрова

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg 

[Stories] Хотелска неволя

Историята участва в конкурсния период 21.05-20(24).06

Беше едно горещо лято, не много отдавна. Тъкмо бях постъпил на работа като пиколо в малък хотел в родния ми град Пловдив. Вървеше много добре. Колегите бяха разбрани, беше забавно с тях, много добре се сработихме. Работата беше приятна, гостите даваха бакшиши, управителите се държаха отлично с персонала. По всичко личеше че успешно се бях приобщил в сплотения колектив на този красив и спокоен хотел.
Така мина един месец. Вече започнах да свиквам и всичко беше рутина. Скоро дойде и денят за заплати. Понеже бях започнал от средата ма месеца, аз получих половин надница, но бях доволен. Продължих да работя, щастлив че всичко върви като по ноти.
Минаха още няколко дни.
И тогава се случи нещо, за което не бях подготвен.
Бяха ни отделили една стая, която ползвахме за преобличане. Там държахме униформите си. След като облякох моята, аз застанах на поста си. Малко по-късно се наложи пак да отида до стаята, за да взема нещо от там. В бързината не почуках, а направо влязох в стаята и заварих там една от камериерките, която тъкмо беше облякла униформата си и се готвеше да излиза.
– Защо не чукаш? – попита.
– Извинявай. – казах аз и взех нещата които ми бяха нужни.
– Ако беше влязъл секунда по-рано щеше да ме завариш гола! – скара ми се тя.
Аз се извиних отново и казах че няма да се повтори. Не ми беше до това, бързах, а и след като все пак не я бях изненадал гола, мислех че всичко ще е наред.
Грешах.
Малко по-късно през деня из хотела плъзна слуха, че на същата камериерка и липсват много пари. Тя се беше оплакала, че някой я е обрал. Оказа се че тя забравила чантата си в съблекалнята и като се върнала да си я вземе видяла, че парите липсват. Нашите началници решиха да проверят записите от камерите в коридорите, за да видят кой е влизал в стаята след нея. По една случайност това се охазах аз.
Аз не бях взел никакви пари. Не съм крадец. Не правя такива неща. Още повече, че даже не бях обърнал внимание на никакви забравени чанти или каквито и да е неща на персонала. Просто си вършех работата както всеки друг ден.
След кратък разпит от управителите научих че в този хотел никой никога не беше крал – от построяването му досега. Хората бяха възмутени и никакви доводи не помогнаха. Те бяха решили, че са намерили виновника. Минути по късно бях позорно уволнен и напуснах хотела, даже без да ми искат предизвестие.
Мина малко време докато успея да видя цялата картинка. И когато разбрах какво всъщност е станало можех само да въздъхна… и да се ядосам. Оказа се че бях попаднал в капан – отмъщението на камериерката, която „замалко” да заваря без дрехи в съблекалнята. Тя беше нагласила всичко до най-малката подробност. Разбрах нещо този ден – че има хора които наказват и най малката грешка, съдят без да ги е жал и съзнателно прецакват другите и при най малкия повод. Колко наивно от моя страна – да мисля че с колегите сме приятели…
Сега гледам с усмивка на миналите дни. Много по-зрял съм и никак не вярвам на хората. Същата година успях да кандидатствам в университет и започнах така вълуващия за всички студентски живот. Не съжалявам за нищо. Всъщност нещата се бяха подредили точно както трябва. Сега съм студент по Екология трета година, отличник и заобиколен от добри приятели.
Е, там поне се научих да чукам на вратите преди да ги отворя.

Веселин Милушев

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!


Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg