Историята участва в конкурсния период 21.05-20(24).06
Беше едно горещо лято, не много отдавна. Тъкмо бях постъпил на работа като пиколо в малък хотел в родния ми град Пловдив. Вървеше много добре. Колегите бяха разбрани, беше забавно с тях, много добре се сработихме. Работата беше приятна, гостите даваха бакшиши, управителите се държаха отлично с персонала. По всичко личеше че успешно се бях приобщил в сплотения колектив на този красив и спокоен хотел.
Така мина един месец. Вече започнах да свиквам и всичко беше рутина. Скоро дойде и денят за заплати. Понеже бях започнал от средата ма месеца, аз получих половин надница, но бях доволен. Продължих да работя, щастлив че всичко върви като по ноти.
Минаха още няколко дни.
И тогава се случи нещо, за което не бях подготвен.
Бяха ни отделили една стая, която ползвахме за преобличане. Там държахме униформите си. След като облякох моята, аз застанах на поста си. Малко по-късно се наложи пак да отида до стаята, за да взема нещо от там. В бързината не почуках, а направо влязох в стаята и заварих там една от камериерките, която тъкмо беше облякла униформата си и се готвеше да излиза.
– Защо не чукаш? – попита.
– Извинявай. – казах аз и взех нещата които ми бяха нужни.
– Ако беше влязъл секунда по-рано щеше да ме завариш гола! – скара ми се тя.
Аз се извиних отново и казах че няма да се повтори. Не ми беше до това, бързах, а и след като все пак не я бях изненадал гола, мислех че всичко ще е наред.
Грешах.
Малко по-късно през деня из хотела плъзна слуха, че на същата камериерка и липсват много пари. Тя се беше оплакала, че някой я е обрал. Оказа се че тя забравила чантата си в съблекалнята и като се върнала да си я вземе видяла, че парите липсват. Нашите началници решиха да проверят записите от камерите в коридорите, за да видят кой е влизал в стаята след нея. По една случайност това се охазах аз.
Аз не бях взел никакви пари. Не съм крадец. Не правя такива неща. Още повече, че даже не бях обърнал внимание на никакви забравени чанти или каквито и да е неща на персонала. Просто си вършех работата както всеки друг ден.
След кратък разпит от управителите научих че в този хотел никой никога не беше крал – от построяването му досега. Хората бяха възмутени и никакви доводи не помогнаха. Те бяха решили, че са намерили виновника. Минути по късно бях позорно уволнен и напуснах хотела, даже без да ми искат предизвестие.
Мина малко време докато успея да видя цялата картинка. И когато разбрах какво всъщност е станало можех само да въздъхна… и да се ядосам. Оказа се че бях попаднал в капан – отмъщението на камериерката, която „замалко” да заваря без дрехи в съблекалнята. Тя беше нагласила всичко до най-малката подробност. Разбрах нещо този ден – че има хора които наказват и най малката грешка, съдят без да ги е жал и съзнателно прецакват другите и при най малкия повод. Колко наивно от моя страна – да мисля че с колегите сме приятели…
Сега гледам с усмивка на миналите дни. Много по-зрял съм и никак не вярвам на хората. Същата година успях да кандидатствам в университет и започнах така вълуващия за всички студентски живот. Не съжалявам за нищо. Всъщност нещата се бяха подредили точно както трябва. Сега съм студент по Екология трета година, отличник и заобиколен от добри приятели.
Е, там поне се научих да чукам на вратите преди да ги отворя.
Веселин Милушев
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg