Конкурс “История, свързана с работата”

[Stories] Моята история

10 декември, 2011 Стефан Марков Няма коментари

Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12

Помня първия си учебен ден, така сякаш беше вчера. Никога няма да забравя колко ме стискаха обувките, защото бяха с един номер по-малки (само такива бяха останали на щанда в Детмаг) и колко много плаках и се сърдих на майка, защото тя беше завършила вече училище, а аз сега започвах.

Никога няма да забравя абитуриентския си бал, защото той беше моята сбъдната мечта, моята собствена Охридска приказка, а аз бях принцесата в него с  роклята си от бяла коприна и с цветя около талията.  И с 12-сантиметрови токчета.  Тези обувки бяха убийствени в буквалния смисъл на думата, но аз цяла вечер танцувах и танцувах, толкова много танцувах, че като се прибрах в България все още не можех да ходя.

Прочети повече

декември 2011, Конкурс

[Stories] Неочаквана работа

9 декември, 2011 Стефан Марков 1 коментар

Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12

Здравейте !

Сега ще ви разкажа една истинска история как преди 10 години си намерих работа .

Току що бях завършила университета и лятото работих окаяна сезонна работа  , след което се прибрах в Бургас и се записах на трудовата борса без грам ентусиазъм , че изобщо ще се намери работа .Междувременно се бях записала и на частна такава и пак без особени очаквания за бъдещето. На времето все пак обаче имаше доста обяви за работа и то предимно се осведомявах от вестник „Ало Бургас”.Та така без особено обозримо чувство за смели очаквания тръгнах да ходя по интервюта за работа.

Прочети повече

декември 2011, Конкурс

[Stories] Тихо…

30 ноември, 2011 Стефан Марков Няма коментари

Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12

Това, което ще ви разкажа се случи на времето, когато за добро или зло, топките ми надделяваха над разума, лишавайки ме от онези вътрешни борби и терзания, с които в днешни дни се боря.
Тя бе управител на туристически комплекс, а моя милост – неин помощник. Годините й надхвърляха тези, при които жените спират да говорят за тях, но по всичко личеше, че още изпитва удоволствие от флирта с огледалото. Характерът й придобит във ВИФ, не ми оставяше поле за изява, с изключение на моментите, в които се спотайваше със страх зад гореспоменатите ми топки, както се случи в началото на съвместната ни кариера, когато по време на едно мероприятие, комплексът ни бе посетен от мастит бизнесмен.При вида на най-богатия тогава българин и внушителната му свита, моята властна управителка се изпари в нощта с грациозността на куца фея, оставяйки ме сам в препълнения ресторант. Човекът естествено искаше да бъде настанен на централно място(вече заето от групите туристи), за да се наслади на зрелищната ни програма. Прочети повече

декември 2011, Конкурс

[Stories] Сбъдни сам мечтите си

29 ноември, 2011 Стефан Марков Няма коментари

Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12

Това беше. Направих го!” – каза си той и усети как бузите му пламнаха, сърцето му заби лудо и видя как две малки светкавици блеснаха в очите му и се отразиха в монитора на компютара. Не можеше да стои на едно място. От вълнение не го свърташе. Стана и запали цигара. Замисли се за пътя, който извървя до тук. Спомни си за детските години, когато заспиваше с топката и мечтаеше да стане футболист и  за гадната контузия, която унищожи мечтата му. Следвашите му спомени бяха бледи. Изведнъж пак станаха цветни, когато във втори курс в университета мечтата му блесна отново, но в малко по-различна форма. Помисли си: „Би било страхотно някой ден да стана маректинг мениджър на ФК Левски.”. Изведнъж лентата забърза и се заредиха кадри от изпити, купони, пак изпити, пак купони, дипломиране, казарма, сватба, деца и много и различна, но все скапана работа. Всички тези неща затрупаха мечтата му от втори курс. Имаше кратки моменти, които запалваха за миг или по-скоро поддържаха жива неговата мечта. Прочети повече

декември 2011, Конкурс

[Stories] С благодарност

25 ноември, 2011 Стефан Марков Няма коментари

Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12

„Късметът е това, което се случва, когато подготовката срещне добрата случайност.“ — Хенри Форд

Не случайно избрах това мото за моя кратък разказ за професионалния ми избор и път. Бях втори курс студентка, когато реших, че искам да стана преподавател и да се развивам в научната област. Запознах се лятото с главни асистенти от Софийския университет, от Свищовския и Варненски икономически университети и почувствах, че това са хората, които искам да бъдат мои бъдещи колеги. Радвам се много, че проумях това на 19 години, защото избрания път от мен не е никак лек, но е много интересен. Ето и неговото развитие. Веднага като завърших магистратура, кандидатствах и ме приеха докторантура, след което успоредно с това се омъжих и родих моето първо детенце-Габи, успоредно с бебешките и години, писах и защитих дисертация, не ми беше леко, защото детето си гледам изцяло сама, нямаме баби, гледачки или домашни помощници. Прочети повече

декември 2011, Конкурс
« По-стари публикации   По-нови публикации »