Истории за октомври 2011
Привет на всички! Конкурсът наближава заключителната си фаза. Отново изтече един месец и отново е време за награди! През този месец се състезаваха 15 истории и резултатите са следните: 41 гласа за Таня Индова и “Пречупени слънца”; 38 гласа за „Работа и майчинство” на Красимира Петрова; По 37 гласа получиха: Прочетете повече
Историята участва в конкурсния период 21.09-20(24).10
Може би е прозрачна, или е прекалено мрачна
Работата е като Любовта.
А тя е жива рана или просто една измама!
А исках за мен да е прекрасна!?
Такава беше тя за мен,
Като почнах, в този офис съкровен,
Но имаше една колежка,
Която ме гледаше, като нейна болежка.
Дни, и месеци, минават
а лоши мисли в главата и все бягат.
Но какво да правя аз ?!
(още…)
Историята участва в конкурсния период 21.09-20(24).10
Може би в България на пръсти се броят тези, които празнуват Хелоуин. Е, ще кажат някои-то не е български празник. Обаче това е празникът, когато всеки може да купонясва жестоко. Да бъде някой друг, да си сложи вампирски зъби и просто никой да не го познае.
Когато започнах работа в Американски колеж Аркус – В. Търново преди 9 години изобщо не подозирах, че ще трябва да организирам нещо подобно. И понеже говорим за работа, то моята позиция е свързана със свободното време на колежаните.А там трябва да си малко луд, нестандартен и много динамичен.
И затова ви предлагам малко страшна история за Хелоуин.
Историята участва в конкурсния период 21.09-20(24).10
Това се случи, когато преди няколко години заминах да побачкам малко в Англия. Не разбирах много английски, но мои познати там ми помогнаха да си намеря работа като шофьор на бус. Доставях вестници и списания на бензиностанции,супермаркети и малки,местни магазинчета. Никакъв почивен ден,освен на Коледа. Работех от 23 ч до сутринта, но парите си струваха. Все пак идвах от България,където, за да изкарам тези пари трябваше да бачкам половин година. Какво значение имаше,че имах магистратура от Техническия-казвах си аз и загърбвах чувството, че върша нискоквалифицирана работа. Парите са си пари, независимо дали си в Лондон, Шри Ланка или Люлин 9. Сега със смях си спомням случката, която се каня да разкажа, но тогава никак, ама никак не ми беше забавно.
(още…)
Историята участва в конкурсния период 21.09-20(24).10
Това е моята история-децата. Самата ми работа е аниматор и не разказвам точно определена случка, а съвкупност от едно преживяване, което ми донесе лято 2011г.
Надявам се това да се вписва във вашите очаквания и изисквания.
Ако ли пък не, то поне си остава една откровеннна изповед. Казвам ,,изповед“, защото така изливам душата си. Написаните редове са само част от всичката положителна енергия, с която ме заредиха безбройните малчугани.
Всичко е усет и обич, към децата, към живота.