Истории за март 2011

[Stories] Охрана или склад

16 март, 2011 Стефан Марков Няма коментари
Здравейте-ето една история свързана с мен и това как човек трявба да отстоява желанията си!
И така:Беше преди 4 години.Бях останал без работа.Обикалях фирма след фирма като обезумяло от глад животно( в истинския и преносен смисъл).Минах покрай голяма верига хипермаркети.Казах си: защо да не опитам и тук!Влязох в управлението,попълних формуляра за кандидатстване с една единствена желана от мен позиция-охрана!Бях предупреден,че може да чакам 10 дена и ще ми се обадят дали съм одобрен за интервю.И без това нямах какво друго да правя в момента а и вестника с обявите беше в джоба ми.Изненадата беше огромна,когато на следващия ден ми се обадиха за да потвърдят интервюто.В уречения час-излъскан,напудрен и щастлив аз бях пред приемната зала!Поканиха ме,а вътре стояха две дами и един господин.Едната започна да говори:
-Работата не е лека и е доста отговорна.Стоките са много и трябва да знаете коя къде се намира.
В този момент разбрах, че има някакво объркване-къде е охрана и къде са подреждането на стоки!Попитах какво е общото,а те ми отговориха:ами нали ще сте складов персонал.Уточняването кой какво иска беше дълго и досадно.Те ме уговаряха за предимствата на тази позиция а аз категорично отказвах.Накрая станах благодарих за отделеното внимание.Подчертах дебело ,че кандидатствам за охрана а не за склад.Суетенето беше доста голямо.Стана доста забавно.Тръгнаха да търсят шефа на охраната за да ми проведе интервю.Най-накрая се получи така жадуваното-бях одобрен и започнах работа -желаната от мен професия!!!
Поуката е ,че човек трябва да отстоява своите желания и в професионален и в личен план!Не се колебайте -ако смятате че сте добър в дадена област- покажете ,че има какво да дадете от себе си именно там където бихте желали да сте!!!
Стефан Зафиров

P.S. JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg 

Пълни подробности за юбилейния ни конкурс ще откриете тук! Не се стеснявайте, изпращайте!

Конкурс, март 2011

[Stories] Студентски трудови случки

15 март, 2011 Стефан Марков 27 коментара
Далечната 1999-та, аз съм в 11ти клас и решавам да уча в Софийския. Концепцията не е съвсем изчистена, но вече искам да живея сама и това е добър начин да се измъкна от къщи :) Точно в този период обаче семейният бюджет е в криза и едва успявам да убедя нашите, че 3 месеца, в които да ми дават джобни са съвсем достатъчни, за да се ориентирам в обстановката и уни, след което ще си намеря работа. Съгласиха се. 
Първия месец идеята да уча и да работя изглеждаше почти налудничава, още имаше заверки, ученето се случваше със старание, изобщо класически първокурсник. Втория месец, след като вече се бях возила и на други превозни средства освен 280 и 94 и бях ходила и в други квартали освен Дървеница, Мусагеница и четвърти километър, започнах да се оглеждам за нещо почасово. Докато се организирам и търся, влязох в сесия.

Един уикенд решавам да се прибера при нашите и хващам влака за Пловдив. Всички знаем, че човеците са социални животни и когато две такива попаднат в едно купе не могат да си мълчат. Така се запознах с Мая, хостеса в МакДоналдс и в последствие мой шеф. :) Започнах в ресторанта на Славейков в пика на сесията, но нямаше мърдане, работата ми трябваше. Пък и ми харесваше. Правех партита за деца, забава общо взето. Година и половина тичах на работа, след работа на лекции или обратно, колегите бяха супер, отивах с кеф на смяна, участвах в откриването на един макдрайв, когато ме снимаха в някой и друг вестник, за гордост на нашите, и така.
Междувременно колега от уни ме „уреди” да опаковаме вестници в една печатница и вече си имах втора работа, три вечери в седмицата. По веднъж месечно можех да ям пица в пицария и смених пейджъра с гсм, кеф. Особено за майка ми, вече споменах за социалните животни, е, от нея съм го взела. :) Все още се чуваме всеки ден.
Първото ми лято в Студентски беше истински кошмар. Всеки си замина по градове и села, в 14-етажния 17-ти блок останахме 5 човека. Всеки на работа, в различни краища на София, по различно време, не че нямаше какво да правя, имах вече доста приятели, но всеки път се прибирах с ключовете между пръстите. 
За второто лято се зарекох, че ще измисля нещо. Реших да ходя на бригада в Германия. Подадох документи, явих се на изпит по немски, отивам да си проверя резултата в Бюрото по труда в Студентски… не бях в първата 20-торка. Няма да се ходи на бригада. 
Провесила нос тръгвам из коридорите на Бюрото и блея по стените с обяви за работа. След почти две години в любимия ми макдак бях решила да търся нещо друго. Имаше купища обяви вариращи от продавач-консултант на сергия до продавач-консултант в магазин. Тц, игнор. По някое време зачитам поредната – бази данни, кодиране, супер софтуерно ми звучеше, обаче името познато. Звъня на колега от уни, Сашо, ти тук ли работеше. Да. А търсят ли хора? Ми май да, ще питам.
В началото на февруари пращам СВ и чакам. След половин месец, точно на имения ми ден, привечер към 8, телефонът ми звъни: Добър вечер, Антония?. Абослютно убедена, че е някой приятел с възможно най-лигавия и несериозен глас казвам – о дааа, самата тя (тук повдигам вежди и се хиля). Оказа се Павел, викат ме интервю. Глътвам граматиката за секунда, извинявам се и фиксираме час. 
След два дни отивам и Павел ми връчва два теста, на немски и английски. Уверяват ме, че не е зададено време, за което да ги попълня и просто да му ги дам като съм готова. Аз обаче, след макдак школовката съм твърдо убедена, че някой тайно засича и бързам ли бързам. За 40мин съм готова и със зачервени бузи отивам да си оставя тестовете. :) След седмица си подписах трудовия договор и започнах нощна смяна, за да ходя на лекции денем.
Следващия един месец не мога да възстановя, защото почти не спах.
След година работа, на едно заветно фирмено коледно парти имах благоразумието да злоупотребя с приятелството си със Собиески и след няма и два месеца вече живеех с тогавашния си шеф. И още живея с него. И халка си имам от него. И две деца. И съм хепи :) 
Текстът е публикуван в блога на автора.

Антония Петкова

P.S. JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg 
Пълни подробности за юбилейния ни конкурс ще откриете тук! Не се стеснявайте, изпращайте!

Конкурс, март 2011

[Stories] Размисли за HR-а

14 март, 2011 Стефан Марков 1 коментар

Включвам се с моя история по случай юбилея на Тигрите.  Да сте живи и здрави, да Ви  има дълги години! Винаги в началото е по-интересно, по-динамично, по-емоционално. Не съжалявайте, че това време е отминало, поне го преживяхте с интересни хора, част от тях ще останат ваши приятели за цял живот ! 


А моята история е свързана с професията ЧР. Не е конкретна история, а размисли, и въпроси, по-точно един важен въпрос – Илюзия ли е, че практиката в областта на УЧР може да се промени до близки до европейските или световни стандарти? Някои ще кажат, че е от възрастта, а според мен защото над 20 години съм в тази професионална област, при това само на реални длъжности в УЧР, моят отговор на този въпрос е „по-скоро ДА”. 
Има спомени с много ентусиазъм, с много събития, с надежди, но и много факти, проучвания, цифри.
В началото бе „Личен състав” и „Кадри”. После…….. А сега……..За съжаление сега това е все още един неподреден пъзел от :

  • Създаването на Българската Асоциация за управление и развитие на човешките ресурси. Повечето от тези, които ще прочетат това, знаят, че тази Асоциация обединява най-голяма част от работещите в тази професионална област – специалисти и мениджъри по УЧР, консултанти и академична общност;
  • Международните конференции на БАУРЧР, първите срещи „на живо” със същността на УЧР и най-добрите в Европа и света;
  • Обучения, форуми, кръгли маси, споделени практики и други интересни и полезни инициативи на Асоциацията;
  • Признанието и приемането на БАУРЧР в Европейски и световни структури по УЧР;
  • Годишните награди за най-добрите в различни аспекти на професията УЧР.
  • Българските стандарти в УЧР;
  • Неосъществената общност на сертифицираните професионалисти;
  • Бакалавърските и магистърски програми по УЧР в български университети;
  • В този пъзел са и JoBTiger и JOBS, както и другите консултантски и обучаващи организации и фирми в областта на УЧР;
  • Блога на Икономедиа – „Кариери” и други подобни форуми; 
  • Разбира се и ЧР уикендите на JoBTiger;
  • Е, и всички знайни и незнайни колеги, избрали или попаднали в тази професия.

Кой ще подреди този пъзел?
Кога за нашата професия ще дойде „краят на началото?”/ по Д.Улрих, Будапеща, 2010г./
Колко компании и колеги ще продължават по старому?
Какви са последствията за бизнеса, за професията УЧР, персоналните ?
Всъщност някой интересува ли се от това ? Някои ще кажат, че е от възрастта, а според мен защото………
Не, по-добре КАЖЕТЕ ВИЕ !!!

Христо Стоянов, Мениджър “Човешки ресурси”, ТЕСИ


P.S. JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!


Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg 

Пълни подробности за юбилейния ни конкурс ще откриете тук! Не се стеснявайте, изпращайте!

Конкурс, март 2011

[Stories] Наградите започват, ето и правилата

14 март, 2011 Zaro 23 коментара
Скъпи приятели,

Тази година JobTiger празнува своя десети рожден ден. Когато хората имат рожден ден, обичат да получават подаръци. Когато „Тигъра” има рожден ден – обича да споделя своите емоциите от празника и подарява подаръци.

Стартираме юбилейна игра за интересни истории свързани с работата и бихме се радвали да се включите.

Какви са наградите?

  • Персонална месечна награда  – бутилка червено вино от лимитираната колекция на JobTiger получават първите 10 участника за месеца;
  • Месечна награда – техника на стойност до 600,00лв. (таблет, телефон, камера или др.). Конкретната месечна награда се обявява всеки месец;
  • Годишна награда –най-хитовият таблет на пазара в момента – Apple iPad2.

Как да участвате?

  • Напишете интересна история, свързана с работата ви;
  • Бихте могли да замените историята със забавен видео-клип или с колаж от снимки/фотоистория;
  • Изпратете ни материала на stories@jobtiger.bg, за да го публикуваме.

Как се определя победителят?

  • Всички получени материали за месеца, които отговарят на нашите критерии за смисленост и атрактивност, ще бъдат публикувани, както в блога, така и (частично) на Facebook фен страницата ни. Публикациите следват реда на изпращането им;
  • Трите истории за месеца, събрали сумарно най-много гласове – чрез бутона Like на фен страницата ни във Facebook и брой „харесвания” чрез бутона на TopBlogLog в блога се класират за финал като фаворити на публиката;
  • Допълнителен бонус в размер на 20 точки (гласа) печели всеки първи материал от един автор, който е публикуван в блога/сайта на автора си и е свързан с линк към нашия корпоративен блог;
  • Четвъртият класирал се на финал за месеца е номиниран от журито на ДжобТайгър ООД;
  • От тези четири материала, Организаторите на конкурса избират победителя за месеца.

Критериите за оценка:

  • Оригиналност – доколко историята/ видео материалът или снимката пресъздава емоцията и идеята на автора;
  • Атрактивност – доколко историята е интересна за читателите;
  • Детайлност – доколко историята е представена ясно, стегнато и подредено;
  • Грамотност – писането грамотно и на кирилица запазва българския език.
  • Смисленост – Истории на ниво “4-ти клас” няма да бъдат публикувани.

Публикации и срокове:

  • Месечното участие на публикуваните материали следва предварително одобрен график;
  • Всички текстове, снимки и видеозаписи се публикуват от 21-во число на предходния месец до 20-то число от текущия месец. Крайният час за месечните публикации е 18:00 часа;
  • Месечното гласуване приключва в 18.00 часа на 24-ти всеки месец;
  • Победителят се обявява на 25-то число от месеца;
  • Конкурсът продължава до 23 декември 2011 г.;
  • Печелившият за месец декември и годишната награда ще бъдат определени на 23 декември 2011 г.;
  • Награди ще бъдат раздавани всеки календарен месец или общо 10 победителя и 10 награди до края на годината.

Временни санкции:

  • С оглед на добрите практики, не се допуска насърчаването, манипулирането, търгуването, разменянето или фалшифицирането на гласове на публиката в подкрепа на участниците. При идентифицирането на подобни действия ще следва дисквалифициране и прекратяване участието на автора. Рестрикцията важи и по отношение на спам-практиките от типа „Моля, гласувай за моята история”;
  • Организаторът има право незабавно и без предизвестие да спира и ограничава участието на Участник, когато последният действа в противоречие със закона, настоящите Общи условия, морала и добрите нрави. Това право се упражнява чрез премахване на месечната му публикация и прекратяване правата му за участие в конкурса.

Забележки и уточнения:

  • След обявяването на месечния победител, гласуването за неговата публикация може да продължи. По този начин се събират гласове за голямата годишна награда;
  • Годишният победител ще бъде класиран на месечния принцип, но историите, класирали се чрез най-голям брой гласове на публиката, ще бъдат шест, а финалистите, номинирани от Организаторите – трима. Така публикациите, които се борят за годишната награда – Apple iPad 2, ще бъдат девет;
  • Един участник може да спечели само една месечна награда, но има право да се състезава за годишната награда – Apple iPad 2 и с нови истории. Един участник обаче не може да спечели повече от една месечна награда;
  • Победителите нямат право да получат парична равностойност на наградите;
  • Не се толерира въвеждането, участието и разпространението на текстове и материали, които противоречат на действащото българско законодателство, морала и добрите нрави, включително но не само: текстове, снимки и материали, които съдържат порнография или подтикват към насилие и незачитане на човешкото достойнство, както и към поведение, което нарушава обществения ред и общоприетите морални норми, снимки с еротично съдържание, с участие на малолетни и непълнолетни или предназначени за тях. Организаторът си запазва правото да не допуска до публикация снимки (изображения) и текстове, които противоречат на цитираните в настоящата точка изисквания;
  • Публикуването на снимките (изображенията) се извършва единствено след предварителното одобрение от Организатора (с оглед на горепосочените критерии). Задължително е снимките да са с ясен фокус;
  • Участникът изрично се съгласява и дава право на Организатора да използва, излъчва и използва по всякакъв начин изпратените изображение, видеоматериали и текст и да ползва правата, предоставени с тези Общи условия без ограничения и/или заплащане към участника или трети лица и участникът се отказва от всички права по отношение на изпратените материали;
  • Участникът декларира, че е получил всички необходими съгласия за предоставяне на информация от всички лица, имащи отношение към изпратените изображение, текст и видеоматериали и използването им от страна на Организатора няма да накърни никакви права на третите лица;
  • С приемането на настоящите Общи условия Участникът декларира, че осъзнава възможността за евентуални прекъсвания и друг вид затруднения при осъществяване на интернет връзката до интернет страницата на играта, които могат да възникнат независимо от положената грижа отстрана на Организатора. Участникът декларира, че няма да претендира каквито и да било обезщетения от Организатора за пропуснати ползи, претърпени вреди или неудобства, вследствие настъпване на посочените по-горе прекъсвания или затруднения на интернет връзката, включително и по отношение на капацитета на тази връзка;
  • Организаторът не гарантира, че участието в играта ще бъде непрекъсваемо, навременно, сигурно и свободно от грешки, доколкото това е извън техните възможности, контрол и воля. Организаторът не носи отговорност за загуба на съхранявана информация, системни сривове или поява на технически проблеми, свързани с участието в играта;
  • С оглед периодично допълване и модификации на играта и нейното усъвършенстване и разширяване, Общите условия могат да бъдат променяни едностранно от Организатора;
  • В играта нямат право да участват служители на „Джоб Тайгър” ООД;
  • Организаторът си запазва правото да променя, редактира и отменя правила от настоящите Общи правила, без предизвестие и с незабавно действие;
  • Организаторът си запазва правото да прекрати конкурса по всяко време, ако сметне това за целесъобразно.

С участието си в този конкурс, участникът заявява, че е запознат и e изцяло съгласен с Общите правила и не може  да  предявява претенции за авторски права върху изпратените и публикувани материали.

Очакваме историите ви на stories@jobtiger.bg. Пожелаваме ви успех!

Светлозар Петров
Управител
JobTiger
Конкурс, март 2011

[Stories] Ориентиране

10 март, 2011 Стефан Марков Няма коментари
Подбирахме “Специалист скрити течове” за Русе. Изключително специфична, трудна за рекрутване позиция. Както се и очакваше, нямахме много кандидатури. Обаждам се на един кандидат, Петко Герасимов от Силистра, първо го питам дали все още проявява интерес към позицията, дали е склонен да пътува за интервюто до Русе и  т.н, той потвърждава. Давам точния адрес, мобилния си, ако има някакви проблеми и затварям.
На следващия ден в уговорения час той не се явява. Имам практика да изчаквам 15 минути и след това да проверявам по телефона какво се случва с кандидата- закъснение, отказ, причини много. Обаждам се на Петко и го питам дали ще успее днес да се яви на уговореното интервю. Той ми отговаря, че се е явил, но там не е имало никой и си е тръгнал. Това силно ме изненадва, защото аз и колегата, с когото провеждаме интервютата сме на линия и от сутринта минаха трима кандидата. Свикнал съм на подобни ситуации, внимателно го разпитвам на кой адрес е ходил и какво са му казали там. Отговаря ми, че там нямало никакви офиси, само магазини. Изпадам в недоумение, но се досещам какво може да се е случило. Питам за кой град говори. Отговор – Силистра. Сега разбирам защо не се е явил. Питам го дали си спомня, че съм го информирал, че позицията и интервюто са в Русе, по телефона вчера той явно потвърди. Отговаря, че не е чул добре, че повече не иска  да чува за нашата компания и затваря.
Досега нямам обяснение. В Силистра на същия адрес няма офис на компанията. Може би понякога не трябва да се мъчим да разбираме нещата, а просто да ги приемаме.
Историята днес от колегата ни Велислав Тодоров. Той ни е изпратил две истории и споделя:
“Историте ми са истински. Базирани са на опита ми като рекрутър в големи компании, към отворените позиции на които имаше огромен интерес. Имената на градовете и кандидатите са сменени, за да не огорча някого.” 

P.S. JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!


Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg 

Пълни подробности за юбилейния ни конкурс ще откриете тук! Не се стеснявайте, изпращайте!

Конкурс, март 2011
« По-стари публикации   По-нови публикации »