декември 2011

Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12

     Всякакви хора кандидатстват за работа. Викат ми ЧР, но не работя точно това в истинския смисъл на думата – просто в България това понятие обхваща всичко друго, но не и това, за което пише в дебелите американски книги по темата. Доста често / даже много често/ счетоводители изпълняват и тази функция, но да ме извинят колегите, от счетоводител ЧР не става.

   Не съм счетоводител, но това, Ькоето правя на работа с персонала ме изкриви дотам, че когато възникне казус с чисто човешки проблем, в главата ми първо превъртат цифри, нормативни актове, срокове и институции и как да го направя правилно, а човекът остава някъде последен.

   Но пък има моменти, в които Човекът излиза на първо място и не знам да съчувствам ли, да се смея ли, или да съпреживявам.

Кандидат за работа, готвач. Кандидатствал през сайт, със снимка, приличен формат на СВ-то. Одобрен от шефа.

(още…)

Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12

Лазар задъхано преразказваше на колегите си снощната тъпотия по телевизията, когато длъгнестият младеж зад тях изохка  и започна да подскача на място. Парченце нажежен метал бе отскочило от масата за заваряване, след което улучи пазвата му.

– Нарани ли се! – иронично попита Лазо и с уж загрижен израз се завтече към него, точно както преиграваха във филмите.

Другите двама веднага се включиха:

– Добре ли си, момко?

– Наред ли е всичко?

Манол издърпа тениската от панталона си, изтръска се и начумерено ги изгледа. При заварките това се случваше всеки ден, но днес шефът му бе в едно от особените си настроения: Нарочваше си телевизионен дразнител и на другия ден безпощадно го подиграваше. За да не остане назад, младежът подхвърли на свой ред:

– Остави. Всичко е наред. Ще се оправя.

(още…)

Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12

(още…)

Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12

Днес имам юбилей. Ще провеждам интервю за хилядната позиция за работа. Кога станаха толкова много? Все още помня първото. Беше преди пет години. Токущо бях спечелила конкурса за началник на отдел „HR” във фирма за подбор на кадри. Знам какво се говореше тогава за мен. Била съм много амбициозна и безкруполна кучка. Може би бяха прави, но аз имах много добро образование, квалификации и опит. Постъпих на тази работа заради високата заплата и имиджа на фирмата. Останах, защото открих, че ми харесва да правя точно това. Да открия подходящия човек за конкретно място. Не е лесно. Греших не един път. Това ми костваше освен скандала от шефа и финансова санкция. Мисля, че второто ме научи да бъде много прецизна в избора си. Когато не прецениш вярно – нанасяш щети на фирмата  и на нейния имидж. Естествено е тя да си ги търси обратно от мен.

(още…)