декември 2011

Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12

Здравейте !

Сега ще ви разкажа една истинска история как преди 10 години си намерих работа .

Току що бях завършила университета и лятото работих окаяна сезонна работа  , след което се прибрах в Бургас и се записах на трудовата борса без грам ентусиазъм , че изобщо ще се намери работа .Междувременно се бях записала и на частна такава и пак без особени очаквания за бъдещето. На времето все пак обаче имаше доста обяви за работа и то предимно се осведомявах от вестник „Ало Бургас”.Та така без особено обозримо чувство за смели очаквания тръгнах да ходя по интервюта за работа.

(още…)

Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12

Това, което ще ви разкажа се случи на времето, когато за добро или зло, топките ми надделяваха над разума, лишавайки ме от онези вътрешни борби и терзания, с които в днешни дни се боря.
Тя бе управител на туристически комплекс, а моя милост – неин помощник. Годините й надхвърляха тези, при които жените спират да говорят за тях, но по всичко личеше, че още изпитва удоволствие от флирта с огледалото. Характерът й придобит във ВИФ, не ми оставяше поле за изява, с изключение на моментите, в които се спотайваше със страх зад гореспоменатите ми топки, както се случи в началото на съвместната ни кариера, когато по време на едно мероприятие, комплексът ни бе посетен от мастит бизнесмен.При вида на най-богатия тогава българин и внушителната му свита, моята властна управителка се изпари в нощта с грациозността на куца фея, оставяйки ме сам в препълнения ресторант. Човекът естествено искаше да бъде настанен на централно място(вече заето от групите туристи), за да се наслади на зрелищната ни програма. (още…)

Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12

Това беше. Направих го!” – каза си той и усети как бузите му пламнаха, сърцето му заби лудо и видя как две малки светкавици блеснаха в очите му и се отразиха в монитора на компютара. Не можеше да стои на едно място. От вълнение не го свърташе. Стана и запали цигара. Замисли се за пътя, който извървя до тук. Спомни си за детските години, когато заспиваше с топката и мечтаеше да стане футболист и  за гадната контузия, която унищожи мечтата му. Следвашите му спомени бяха бледи. Изведнъж пак станаха цветни, когато във втори курс в университета мечтата му блесна отново, но в малко по-различна форма. Помисли си: „Би било страхотно някой ден да стана маректинг мениджър на ФК Левски.”. Изведнъж лентата забърза и се заредиха кадри от изпити, купони, пак изпити, пак купони, дипломиране, казарма, сватба, деца и много и различна, но все скапана работа. Всички тези неща затрупаха мечтата му от втори курс. Имаше кратки моменти, които запалваха за миг или по-скоро поддържаха жива неговата мечта. (още…)

Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12

„Късметът е това, което се случва, когато подготовката срещне добрата случайност.“ — Хенри Форд

Не случайно избрах това мото за моя кратък разказ за професионалния ми избор и път. Бях втори курс студентка, когато реших, че искам да стана преподавател и да се развивам в научната област. Запознах се лятото с главни асистенти от Софийския университет, от Свищовския и Варненски икономически университети и почувствах, че това са хората, които искам да бъдат мои бъдещи колеги. Радвам се много, че проумях това на 19 години, защото избрания път от мен не е никак лек, но е много интересен. Ето и неговото развитие. Веднага като завърших магистратура, кандидатствах и ме приеха докторантура, след което успоредно с това се омъжих и родих моето първо детенце-Габи, успоредно с бебешките и години, писах и защитих дисертация, не ми беше леко, защото детето си гледам изцяло сама, нямаме баби, гледачки или домашни помощници. (още…)

Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12

Що за животно е Бончо? Бончо накратко е трън в петата, таралеж в гащите и цирей на задника. Бончо е същество от друга планета и витаещо непрекъснато в други вселени. Ако сте чели книгата на Астрид Линдгрен „Емил от Льонеберя”, Бончо е точното превъплщение на Емил, с тази разлика, че Емил прави бели, защото а пакостливо дете, а Бончо- защото е…. ами…..и той не знае!

С Бончо работим в една фирма. Всъщност аз съм един вид началник. Бончо е от типа хора, които умеят да се молят много окаяно за аванс от 20лв, защото с последните 20лв.  са купили някоя глупост като например…. кактус за комшийката. А как се работи с Бончо? Трудно! Ето и доказателство за това.

(още…)