HR Блог на JobTiger.bg

Здравейте приятели,

Ден преди Бъдни вечер стана време и за последния месечен победител в конкурса ни за история, свързана с работата. Ето и резултатите:

• 67 гласа за „Моята история“ на Милена Зетова;
• 36 гласа за „Сбъдни сам мечтите си“ на Стефан Русев;
• 25 гласа за „Харта на любовта“ на Боряна Петкова.

В журито имаше най-много гласове за „Моята история”, която ще бъде и победителят за месец декември. Милена Зетова получава прекрасният Четец за електронни книги 6? Amazon Kindle 3G+Wi-Fi. Нека си го ползва със здраве и той да й донесе безбройни приятни мигове с любимите книги.

Остава журито да приключи гласуването и да обявим годишният победител и получател на голямата награда Apple iPad2. До тук състезанието е много оспорвано.

Весела Коледа на всички!

Светлозар Петров
Управител
JobTiger

Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12

Здравейте,

Бих желала да Ви разкажа моята история в търсене на работа.

Случи се преди години, много отдавна, но го помня като вчера.

Учех магистратура и живеех на квартира. Идваше ми скъп живота и реших да почна работа. Започна търсене и ето че открих едно училище, в което след конкурс ме взеха като учител по информатика. Прибирам се в квартирата. Там ме чакат съквартирантите, един от които беше ученик в 12 клас в столично училище. Питат ме, какво става, намери ли работа? Отговарям, нямерих. Къде, ме питат? И като че от вътре ми дойде и казвам училището на съквартиранта. Мале, мале, той се притесни! Ще живее с госпожицата на квартира, ужас, съучиниците ще се шегуват с него. Но аз си мълча, идва 15 септември, тръгваме заедно към спирката, съквартиранта е блед. Качваме се и пътувайки си, аз казвам, че слизам. На момчето му просветна, няма да съм му учителка. Още ме залива весело чувство като си спомня случката.

Десислава Панева

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!

Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12

Когато Дяволът си няма работа, се появява първо под формата на скука, а след това и като изкушение. Именно така ми се яви и на мен, преди десетина години. Зарязах леката си и добре платена работа зад марков компютър с бърз интернет достъп и се устремих към една западноевропейска държава, за да се превъплътя повторно в ролята на студент. Естествено, метаморфозата на житейските условности означаваше и съвсем нов тип прехрана. Прехрана, встрани от компютъра с интернет, но много навътре във всеки вид тежка физическа работа. Честито на мен!

Read more

Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12

Имам си една теза ,че човек ,каквото иска това получава от живота.Много се чудех ,каква история да разкажа за да се включа и аз в конкурса и дай боже да спечеля голямата награда, но все не можех да си спомня онази истинска история ,която да ме провокира и да седна да пиша.Вчера обаче срещнах една колежка ,с която не бяхме се виждали от момента ,в който напуснах преди осем години аптеката ,в която работехме заедно.Спомнихме си и весели и нетолкова весели случки,но едни нейни думи ме провокираха да напиша моята история за конкурса.

Read more

Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12

Помня първия си учебен ден, така сякаш беше вчера. Никога няма да забравя колко ме стискаха обувките, защото бяха с един номер по-малки (само такива бяха останали на щанда в Детмаг) и колко много плаках и се сърдих на майка, защото тя беше завършила вече училище, а аз сега започвах.

Никога няма да забравя абитуриентския си бал, защото той беше моята сбъдната мечта, моята собствена Охридска приказка, а аз бях принцесата в него с  роклята си от бяла коприна и с цветя около талията.  И с 12-сантиметрови токчета.  Тези обувки бяха убийствени в буквалния смисъл на думата, но аз цяла вечер танцувах и танцувах, толкова много танцувах, че като се прибрах в България все още не можех да ходя.

Read more