Истории за декември 2011
Здравейте приятели, Ден преди Бъдни вечер стана време и за последния месечен победител в конкурса ни за история, свързана с работата. Ето и резултатите: 67 гласа за „Моята история“ на Милена Зетова; 36 гласа за „Сбъдни сам мечтите си“ на Стефан Русев; 25 гласа за „Харта на любовта“ на Боряна Прочетете повече
Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12 Здравейте, Бих желала да Ви разкажа моята история в търсене на работа. Случи се преди години, много отдавна, но го помня като вчера. Учех магистратура и живеех на квартира. Идваше ми скъп живота и реших да почна работа. Започна търсене и ето че открих Прочетете повече
Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12
Когато Дяволът си няма работа, се появява първо под формата на скука, а след това и като изкушение. Именно така ми се яви и на мен, преди десетина години. Зарязах леката си и добре платена работа зад марков компютър с бърз интернет достъп и се устремих към една западноевропейска държава, за да се превъплътя повторно в ролята на студент. Естествено, метаморфозата на житейските условности означаваше и съвсем нов тип прехрана. Прехрана, встрани от компютъра с интернет, но много навътре във всеки вид тежка физическа работа. Честито на мен!
Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12
Имам си една теза ,че човек ,каквото иска това получава от живота.Много се чудех ,каква история да разкажа за да се включа и аз в конкурса и дай боже да спечеля голямата награда, но все не можех да си спомня онази истинска история ,която да ме провокира и да седна да пиша.Вчера обаче срещнах една колежка ,с която не бяхме се виждали от момента ,в който напуснах преди осем години аптеката ,в която работехме заедно.Спомнихме си и весели и нетолкова весели случки,но едни нейни думи ме провокираха да напиша моята история за конкурса.
Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12
Помня първия си учебен ден, така сякаш беше вчера. Никога няма да забравя колко ме стискаха обувките, защото бяха с един номер по-малки (само такива бяха останали на щанда в Детмаг) и колко много плаках и се сърдих на майка, защото тя беше завършила вече училище, а аз сега започвах.
Никога няма да забравя абитуриентския си бал, защото той беше моята сбъдната мечта, моята собствена Охридска приказка, а аз бях принцесата в него с роклята си от бяла коприна и с цветя около талията. И с 12-сантиметрови токчета. Тези обувки бяха убийствени в буквалния смисъл на думата, но аз цяла вечер танцувах и танцувах, толкова много танцувах, че като се прибрах в България все още не можех да ходя.