Archive for април 2011

Отново наградите за април, този път съвсем окончателно

Днес се получи едно много интересно развитие по повод наградата за месец април в конкурса на JobTiger за история, свързана с работата.

Получихме сигнал, че софтуерът не е прекъснал автоматично гласуването за четвърта история точно в 18 часа, както бях обявил (повече по въпроса в коментарите към Наградата за април – окончателно!).

За да не навлизаме в зоната на гадаенето (там не сме особено добри) и да избегнем всяка възможна несправедливост, решихме по изключение този месец да има две първи награди:

Това, мисля, си е едно съвсем тигърско решение – справедливостта си е справедливост!

Убеден съм, че така окончателно всичко е наред.

Така че честито на спечелилите и нека първото, което заредят в четците за е-книги е този блог.

Светлозар Петров
Управител
JobTiger

Наградата за април – окончателно!

И така, след доста инфарктна седмица, най-накрая имаме победител за месец април в конкурса на JobTiger за история, свързана с работата.
Какво се случи дотук накратко. След като на 24 април задействахме клаузата за включване на четвърта история в гласуването, публикувахме редакторски избор от четири истории, които да се борят за това място. В различните дни имаше различни фаворити на публиката, но накрая се очертаха два претендента, които се бориха рамо до рамо за вашето внимание с променлив успех. Снощи гласуването приключи с двете истории, класирани от вас наравно с по 39 гласа. 
Те са:
Така историите на финала станаха общо 5, заедно с трите първоначални водача.
В крайна сметка днес се събра голямото жури от 13 души, служители на JobTiger, на които беше предложено след ново детайлно прочитане  да гласуват само за една от петте истории финалисти. , а те са:
Работата – да, не…” на Криси Николова
Кръговрат” на Ани Стоянова
Трудният път към успеха” на Николай Василев
Отново благодарим на финалистите!
А победителят е … За работохолизма и мъдростта на децата” на Петя Владимирова.
Честито на Петя и нека си ползва Четеца за електронни книги ViewSonic със здраве.
В същото време конкурсът продължава в следващия месец. Имаме вече първите три публикувани истории. Наградата за месец май отново ще е NetBook Acer ASPIRE ONE AOD260-2Black 10.1” от Bomba.bg.
Напомням на всички, че продължава и гласуването за правилата на конкурса. Остават още 5 дни за вота ви.
Очакваме с нетърпение следващите истории и гласовете ви!
Светлозар Петров
Управител
JobTiger

За правилата, принципите, качеството и достойнството

Пиша по повод последната ми публикация тук, коментарите към нея основно във Facebook, и развитието на гласуването в конкурса за история, свързана с работата
Ето няколко уточнения за начало:
JobTiger организира конкурс за история, свързана с работата. Искаме да наградим 10 истории в 10 последователни месеца във връзка с нашата 10 годишнина. Искаме да има и голяма награда на края на годината. Искаме и да почерпим първите 10, изпратили история всеки месец с по бутилка от вино, което харесваме. Искаме читателите, тоест вие, да избирате най-добрите истории. Смятаме, че така е правилно.
Какво обаче се получи на практика. През първия месец масово се гласуваше за приятели, без въобще да се погледнат историите. Масово историите имаха повече гласове, отколкото прочитания. Това не го бяхме очаквали, не ни и хареса. Но наградихме историята с най-много гласове, понеже такива бяха правилата, а ние държим на думата си.
Променихме правилата, като написах тази статия, за да обясня защо. Имаше умерен ефект. Наложи се да прибегнем към това да предложим и четвърта история към първите трима. Сега тече гласуването коя да е тя. Важно е да се избира история.
Явно е важно да обясня защо това ни пречи и защо не го искаме.
Предполагам малко хора си дават сметка какво всъщност е JobTiger. Защо той е такъв, какъвто е.
Тук става дума за принципи и за качеството на предлаганите неща. Например:
Ние следим за качеството на обявите и дали за тях стоят реални работни места. Ако е нужно, съветваме работодателя как да ги попълни, така че да има максимален ефект. Ако има например дискриминиращи текстове, го съветваме настоятелно да се откаже от тях. Резултат? Имаме по-малко, но истински обяви за работа. Губим ли пари от това? Вероятно! Но даваме качество!
Когато извършваме подбор за клиент се грижим за правата и интересите и на двете страни. Ако не можем да го гарантираме, не приемаме поръчката. Винаги даваме обратна връзка. Това коства ли ни повече време и пари и по-малка печалба? Със сигурност! Но гарантира качеството!
Когато правим обучение или събитие… Отново същият принцип! На първо място интересите на клиента и качеството!
Живеем в държава, в която все повече на мода става посредствеността. Примерите са навсякъде около нас, няма смисъл аз да ги давам. Ние обаче не искаме да сме част от това.
Обратно към историите. Не искам да съдя дали историите, които изпращате са добри или лоши. Това е ваше право и ваше задължение. Това, което твърдя е, че имат повече гласове, отколкото прочитания. Което означава, че не е гласувано за тях, а за хората, които са ги писали.
Това не е конкурс кой може да мобилизира най-много приятели в интернет, това е конкурс за история. Нека си остане такъв. Нека сме достатъчно пораснали, за да проявим себеуважението и достойнството да гласуваме за историите, нека да спазим правилата на конкурса. Иначе той се обезсмисля. Нека не постъпваме посредствено и нека поне това е едно кътче на спазването на правилата, на уважението и достойнството.
Още две думи за себеуважението и уважението към другите и към нас като организатори. Иде реч за правописа. Публикуваме историите така, както са ни изпратени. Всеки може да си прави изводите сам. Това е конкурс, наградите са прилични и предполагат поне малка подготовка. Нека да я направим така, че да не се червим после. И ние, понеже е на наш сайт, и вие, които ги изпращате или четете.
И накрая – грешки стават. Който не работи, той не греши. Ето например, днес със съжаление научих, че сме имали проблем и с доставката на виното. Решихме го и се извинявам на всички засегнати. Важното е да ги видим, да се поучим и да не се повтарят пропуските.
Същото важи за правилата. След края на първия месец имаше много коментари, че не е честно да се награждава човек, събрал най-много приятели да гласуват за него. Сега отново има недоволни. Предлагам да се гласува и за това – какви да са правилата. И моля, гласувайте по съвест, като имате предвид написаното по-горе. Аз продължавам да мисля, че ще е по-полезно за всички, ако съберем на едно място истории за трудовото житие – битие на българина, ако предложим професионален коментар на случките, така че да са полезни и за в бъдеще на всеки засегнат. Случвало се е по света (например Wikipedia), Защо да не се случи и в България!

Светлозар Петров
Управител
JobTiger

 

Наградата за месец април

Христос воскресе, приятели!
И също така днес в 18 часа приключи гласуването за втория етап на нашия конкурс за история, свързана с работата. В този месец се състезаваха четиринадесет истории. Събралите най-много гласове са следните:
211 гласа за Криси Николова и Работата – да, не…
129 гласа за Ани Стоянова и Кръговрат
127 гласа за Николай Василев и Трудният път към успеха
 Веднага след тях еРабота на 18 на Николета Калпазанова със 122 гласа и т.н.
За съжаление този месец е и първият, в който ще се наложи да се възползваме от правото си да изберем окончателния победител сред другите истории съгласно общите условия.
Доста се колебахме коя да е четвъртата история, добавена от нас, като в края на краищата ограничихме кръга до 4 истории (изброявам ги по реда на публикуване):
Кой ми открадна правилата? на Тимур и неговите командоси
Няма да крия, че избраната от тези четири история ще спечели наградата този месец.
От друга страна винаги сме били демократични и предлагаме вие да изберете победителя чрез анкета, която публикуваме най-отгоре в блога. Смятаме, че четири дни са достатъчни за излъчване на победителя. Моля, гласувайте по съвест, за да изберем най-достойната история.
И така – имате време да изберете победителя измежду четирите истории до 18 часа в четвъртък, 28 април. Тогава ще го обявим окончателно, а също така ще обявим и каква ще е наградата за следващия месец.
Светлозар Петров
Управител
JobTiger

[Stories] Трудният път към успеха

Историята участва в конкурсния период 21.03-20(24).04

Всичко започна през недалечната 2000г.,когато завърших средното си образование.Започнах да си търся работа,след дълго лутане постъпих в KFC-като шофьор-домашни доставки.Тогава някак си всичко беше по-лесно:движението не беше натоварено-за 30 минути доставях поръчките в жк. „Младост“,“Дружба“,“Дървеница“ и Аерогара.Тази работа за мен беше една наистина поучителна,тъй като там ни научиха на ред,дисциплина и  уважение към клиентите,освен това опознах и цяла София.Всичко което научих там ми беше в огромна подкрепа във всяка следваща работа дори и тази в момента.
През тези години преминах през какви ли не перипети и капризи на съдбата,но не се отказвах,дори втората група на инвалидност не ме спираше да се боря и докажа.С израстването ми като личност,израствах и в работната сфера.Сменях много често работата,попадах на какви ли не работодатели,къде справедливи,къде не и след целият ми досегашен опит смело мога да заявя,че всеки един от тях гледа да те използва и щом ти отнеме силите те заменя.Неведнъж  на всяка нова работа съм се чувствал като гъба-напоена и стойностна,но след използване се захабява и изхвърля.
Отношенията между работник и работодател са също толкова трудни,колкото и тези между семейство и приятели.Когато двама души се врекат във вечна любов и вярност,те не съзнават колко усилия,компромиси и преглътнати моменти на погазване на собственото ти достойнство означава това.Но ти устояваш,защото каузата си заслужава.
Неведнъж получавак неочаквани удари под пояса и дузпи от приятели,поради случайно незабелязани дребни камъчета по пътя,които аха да обърнат колата.Но аз доказвах,че съм прав и нещата отново заемаха полагащите им се места.
Всички неспоуки и препятствия по пътя към успеха ме правеха по-мъдър и по-силен.Те помагаха и на другите да се взрат в мен,да видят положителните ми качества,да ме оценят,да осъзнаят,че съм стойностен човек,на който могат да се доверят.
Сега с гордост и благодарност на съдбата мога да споделя,че отношенията между мен и и моят работодател са хармонични и надявам се да останат такива.
Пожелавам на всички да не се страхуват от трудностите по своя път,те само ни обогатяват,каляват ни в жизнените битки и ни помагат да отсяваме зърното от плявата.Правят ни по-добри и ни гарантират успех.
И накрая искам да отправя една голяма молба към всички работодатели-да не забравят,че ние сме хора и както всеки  преминаваме през своите кризестни моменти и имаме нужда от вашета подкрепа,за да изплуваме и продължим заедно напред,към пътя на общият ни успех!
Николай Василев

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!


Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg