Предполагам сте забелязали, че хората се ласкаят от мисълта, че са умни, съобразителни и практични, а в решенията и действията си се ръководят само от рационални подбуди. Тогава, защо е пълно с толкова скудоумни персони и нелепо действащи индивиди около нас? Едната причина е проста и очевидна – хората с нисък IQ са просто повече от тези, с висок. Тук няма какво да се стори – еволюцията си има собствени правила. Друга причина за повсеместните и толкова натрапчиви дивотии на околните обаче се крие често в начина, по който оперира човешкият мозък. Естествено, тук няма как да навлезем в обширни детайли, но нека кажем, че мисленето е сложен процес, който се е формирал от много хилядолетия еволюционно развитие. Това е позволило на мисленето да се развие по особен начин, да придобие големи способности, но паралелно, и да се натовари с типични за човека дефекти.
Когато мислим, мозъкът ни редовно прави съкращения на мисловните пътеки и процедури (в английския си има хубава дума – shortcuts), защото няма как при всяка ситуация да обработва непрекъснато информацията от „А“ и „Б“ през всички възможни и допустими логически вериги. Тези съкратени процедури са еволюционна придобивка, която ни помага да взимаме бързи решения в познати или опасни ситуации. По принцип, подобна мисловна техника в повечето случаи е полезна и се изплаща. Безспорен факт е обаче, че тя има своите лоши и опасни страни – прибързани заключения, неправилни изводи, системни мисловни грешки, стереотипи, заблуди и т.н.
Основните видове мисловни съкращения, които когнитивната психология ясно е дефинирала, са евристиките и когнитивните отклонения (cognitive biases). Можете да прочетете повече за тях в базисния труд на Даниъл Канеман „Мисленето“, както и на много места в интернет (например в този блог, в поредицата от статии за когнитивните отклонения) или други психологически научни трудове. Няма да се спираме върху същността на тези феномени, само ще кажем, че те са особености на мисленето, които често водят до сериозни грешки и е добре да се познават главните разновидности, за да могат поне частично да бъдат избягвани.
Ето и четири евристики и когнитивни отклонения, на които рекрутърите и HR мениджърите често стават жертва. Това резултира в по-некачествен подбор на персонал и по-скъпи решения за организацията, но пък и няма как напълно да бъде елиминирано. Все пак, ако познавате основните капани, по-лесно ще ги избягвате.
Отклонение на контраста (сравнително отклонение)
Това отклонение, най-общо казано, отразява тенденцията да увеличаваме или намаляваме оценката си за даден стимул, в резултат на излагането ни на друг стимул. При набирането на персонал, това изглежда така – рекрутърът дава завишена или занижена оценка на един кандидат, базирайки тази своя оценка на сравнение с предишен кандидат, който несъзнателно е установил височината на летвата с необичайно добро или лошо представяне. Още по-просто: първият кандидат на серия от интервюто за работа е бляскав в поведението, документите и опита си. В резултат на това, водещият интервюто сравнява всеки следващ мислено с него и така дава по-лоши оценки на относително прилични и средни кандидати.
Ефект на котвата
Този ефект е подобен на предишния и се отнася за факта, че сме склонни да си слагаме мисловни „котви“, които оцветяват в една или друга посока възприемането ни на последваща информация. Ефектът на котвата е особено силен, когато става дума за числа и финансови преговори. Например, ако един служител поиска ужасно висока заплата, той вероятно няма да я получи, но високата сума е оставила референтна котва в мозъка на шефа му и той е склонен да му даде по-висока заплата, отколкото всъщност е искал или планирал. Този ефект също може да се отрази на едно интервю за работа.
Отклонение на привлекателността
Колкото и да не е справедливо, проучванията ясно сочат, че ние сме склонни да се отнасяме към привлекателните хора по-добре, отколкото към непривлекателните. Например, привлекателните хора се възприемат в обществото като по-добри личности, имащи по-добър живот и често дори получават занижени присъди в съда. При подбора на кадри е факт, че атрактивните кандидати имат доста по-висок шанс да бъдат наети, а също да получат и по-висока заплата. Явно е, че си заслужава да изглеждате особено добре на интервюто за работа.
Отклонението на „ентомолога“
Понякога се срещат рекрутъри и HR мениджъри, които са способни напълно да загърбят емоциите. Те оценяват кандидатите само по чистите факти – технически компетенции, езиково ниво, опит, образование. Но пропускат индивидуалността и емоционалната интелигентност на интервюирания, като по този начин си съставят една изкривена картина за човека.
Допълнително ще разгледам още няколко когнитивни отклонения, които влияят върху подбора на хора. За да не стане текстът прекалено дълъг, ще го сторя идната седмица.
Вашият коментар