„Кариерата е изпитание. Офисният живот е приключение. Работата е океан от странни ситуации. Аз трябва някак да оцелея във всичко това…”
С това мото започва дневникът на неизвестен за нас млад рекламист и PR специалист. Неговите бележки ни попаднаха по сложен път. Ще ги публикуваме на порции тук – за ваше забавление и като извор на потенциални кариерни поуки. Авторът е политически некоректен, промискуитетен и егоцентричен, но пък пише любопитно. JobTiger не споделя неговите позиции и разбирания за живота, просто им дава трибуна.
Blank… blank…. blank… Кой съм? Къде съм? Защо…? Както казва YouTube щом зацикли с обработката на някое качено видео – „Това отнема повече време от очакваното”.
Да.
Хари.
Май, съм Хари.
Положително съм Хари.
Оооооо….
ГЛАВАТА МИ!
Господи, какво съм си причинил вчера? Защо? С кого? Къде? Кой съм? А, това го знаех, да… Хари.
Не съм се изпуснал в леглото. Това е много хубаво.
Мислите започнаха постепенно да се прокрадват относително цели и донякъде разбираеми. Коледно парти. Фирменото коледно парти. Отпразнувахме го. Нали? Мисля, че да. Оооо, главата ми! Съжалявам – толкова мога в момента. Боли ме тимберицата зловещо. Изглежда е станала с размерите на малка планета и боли по всяка точка от повърхността до имагинерното ядро. Да – това безспорно е махмурлукът на Шрьодингер, за който ми разправяше Джеки наскоро. „Ни жив, ни умрял” е точната формула на този махмурлук. (Ако не познавате Шрьодингер и неговата котка, сте направо за …. Сигурно познавате Коелю и Азис, а? Мизерници такива…) Фрагменти. Само това се връща сега на порции. Read more