Source: freedigitalphotos.net (Photo by: tiverylucky)
Колко пъти сте кандидатствали за работа и не сте получавали отговор? Сигурно си казвате „Е, може и да не са видели CV-то ми“ или „Може да не съм бил подходящ кандидат“ и продължавате напред.
Има обаче и друга, съвсем реална възможност. Автобиографията ви не е била въздействаща.
Както се досещате, рекрутърите и HR мениджърите получават ежедневно купища кандидатури. Те често нямат достатъчно време да прегледат всеки такъв документ и го сканират само повърхностно. Може вие да сте перфектен кандидат, но една грешка, едно неуместно нещо, или дори, само лошо форматиране, да ви изпратят към кошчето. Това е и причината да гледате на автобиографията си като на особено важен документ, който не бива да съдържа излишни или неправилни елементи. Можете да съсипете шансовете си по много начини. Тук ще се спрем съвсем накратко на някои досадни грешки, които непременно трябва да избягвате.
Не изброявайте нерелевантен опит
Не всеки вид служебен опит е уместен за включване във вашето CV. Например, моята първа истинска платена работа беше да правя хамбургери в едно опушено заведение на малките Пет кьошета в София. След това пробвах два пъти да посоча това в автобиографията си и установих, че никой не се вълнува от кариерния ми старт. Просто аз не исках да работя в друго заведение, а кандидатствах в някакви рекламни агенции. Опитът ми беше напълно нерелевантен. Бързо се научих да не го споменавам, пък и този стаж въобще не присъстваше в трудовата ми книжка, поради факта, че работех на граждански договор в заведението.
Никакви лични теми
Не споменавайте семейното си положение, религиозните си възгледи, политическата си ориентация или ЕГН-то си. Те нямат отношение към кандидатурата ви. Работодателят не следва и да ви пита за тях. Дали сте католик или баптист няма никакво значение по отношение на това как ще вършите работата си. Между другото, прегледайте Кодекса на труда и се осведомете за правата си в тази насока – например, какво няма право да ви пита един потенциален работодател.
Не споменавайте хобитата си
На никой не му пука, ако сме честни. Тук има само едно смислено изключение. Ако хобито ви по някакъв начин е свързано с работата за която кандидатствате или много ясно демонстрира, че имате подходящи качества за специфичната позиция. Кандидатствате за експерт по монтиране на външни изолации по алпинистки метод, да кажем. Е, тогава е адекватно да кажете, че сте планинар или алпинист. Кандидатствате за изпълнителен директор и посочвате, че хобито ви е да правите апликации от хартия и плат – не, това не го правете.
Не издавайте възрастта си
Ако имате подозрения, че можете да бъдете дискриминирани поради възрастта ви (прекалено млади или прекалено стари сте), не споменавайте на колко години сте. Не пишете и кога сте завършили училище в подобни случаи.
Можете и неволно да се издадете на колко години сте, не го забравяйте. Ако мейлът ви е в Hotmail.com или друг подобен „древен“ домейн, почти сигурно е, че сте над 40 г. Друг начин да се издадете е, като посочите, че имате познания по теми, които са остарели – програмиране под DOS, работа с PageMaker и т.н.
(Ако нямате притеснения за потенциална възрастова дискриминация, не е нужно да спазвате тези препоръки.)
Не давайте контакти от настоящата ви работа
Ако за връзка с вас сте посочили служебния ви мейл или телефон, правите голяма глупост. Наистина ли бихте искали потенциални работодатели да ви търсят в настоящия ви офис или да ви пишат на подобен мейл адрес? Знаете ли, че почти всеки работодател има начини и ги ползва, за да ви следи кореспонденцията? Ако ви спипат, че си търсите нова работа, могат да ви уволнят на секундата за нелоялност или нещо друго.
Има още доста начини да се „издъните“ в CV-то си, но за повечето от тях можете да намерите съвети в този блог. Горепосочените са просто един кратичък списък от често срещани такива. Не проваляйте сами шансовете си за успех.
Вашият коментар