Source: dailymail.co.uk
/Част 1/
Можете да прекарате години в работа с един и същ мениджър и да си изградите репутация на добронамерен, съвестен и трудолюбив колега. И после, само за миг, да загубите всичко това. Тъжно е, но е така – доверието се гради с години, но може да се изпари за нула време. И независимо, колко добра репутация сте си изградили, ако развиете някои лоши навици, дори и да е за кратко, можете да нанесете непоправими щети на реномето си. Затова, ако държите да не ви се случва подобна катастрофа и искате да бъдете все така надеждни и любими колеги, уверете се, че долуизброените навици не са част от професионалното ви поведение.
Да не разпознавате спешните задачи
Има шефове, които са малко заети или заплеснати и пускат мейли от типа „Намери пари за X”, „Виж се с Y” или „Можеш ли да направиш справка за Z?”. Подобни мейли доста затрудняват служителите с преценката за тяхната спешност или неотложност. Съвсем друг обаче е случаят, когато исканията на началството или колегите са ясни, но ние игнорираме тяхната спешност. Ако шефът ви пусне мейл „Сървърът на клиента е паднал, трябва да му се обадиш веднага, защото аз отивам на важна среща и сега нямам време”, нещата са ясни. Трябва да се обадите наистина веднага по телефона, а не, примерно, да пишете един мейл утре следобед. И не по-малко важно е (както често ни припомня нашият любим шеф), да отговорим на мейла или обаждането – „Да, шефе, разбрано”, след което и „Шефе, задачата е свършена, всичко е наред”. Не оставяйте човека да се чуди, дали посланието му е стигнало до вас и дали е било разбрано и изпълнено. Въобще, винаги е добре да се разберете навреме с началника си, вместо да изчакате, за да видите какво ще се случи, ако се позабавите. А и обратната връзка е още нещо – въпрос на възпитание. Едва ли шефът ви се нуждае от невъзпитан служител, който не може да разпознае спешността на задачите.
Да не държите шефа си в течение с важните неща
Може би сте забелязали – гневът на клиентите и бизнес партньорите обикновено не се появява от нищото. Той постепенно се трупа, докато набере критична маса. Вие можете да разпознаете натрупващия се гняв, но не предприемате нищо, за да уведомите началника си до последната възможна (или невъзможна) минута.
За жалост, когато ситуацията „гръмне”, обикновено се обръщате към нищо неочаквашия ви мениджър за съдействие и накрая здавършвате с нещо от рода на ”И така, клиентът иска пълно финансово обезщетение, в рамките на деня. Той е на телефона и иска да разговаря с Вас – да го прехвърля ли?”
Когато пуснете такава бомба, вие принуждавате началника си да скочи в една ситуация, за която не знае нищо, което пък не му позволява адекватно да реагира. И всеки път, когато нещо подобно се случи, вие просто принуждавате човека над вас да не ви гласува инстинктивно доверие, а вместо това, все по-често да се отбива при вас и да ви пита как вървят проектите и какво е положението. Хубаво е да се опитвате сами да разрешавате ситуациите, но не забравяйте да държите мениджъра си информиран, когато нещата започнат да се напрягат. Освен всичко останало, така засвидетелствате и уважението си.
Вашият коментар