Прокарването на демаркационна линия между самоувереност и арогантност, когато си търсим работа, е нелека задача. Възможно е да имате добри контакти и установен личен бранд. Дори не е изключено да познавате влиятелни хора от бизнеса, които да ви напишат блестящи препоръки. Но дали това е достатъчно, за да се отличите от другите кандидати и да не затънете в блатото на арогантността?
Ако наистина сте професионалист и разчитате на това, има сериозна вероятност да не усетите, че пред вас стои един скрит проблем, който може да ви изиграе лоша шега – вашето его. Самоувереността при търсене на работа е полезно нещо, но прекалената самоувереност е тъкмо обратното. Изследванията сочат, че повечето кандидати смятат, че знаят какво търсят работодателите, но малко HR мениджъри виждат нещата по същия начин. Именно затова е особено необходимо всеки да остане хладнокръвен и трезвомислещ, когато си търси нова позиция.
Не ме разбирайте погрешно. Добре е човек да отиде на интервю с нагласата, че е правилният човек. Но при все това, важно е егото да се държи под контрол. А дали наистина егото ви е с правилна настройка или прекалено много е надигнало глава, можете да разберете по следните три признака.
Разчитате само на опита и уменията си
Традиционно, търсещите работа разчитат на своя предишен опит и на техническите умения, които притежават. Да, те са добра отправна точка, но има и други фактори, които следва да се отчетат.
Наемащите рекрутъри или HR мениджъри търсят не просто най-опитния кандидат. Те искат също така да намерят човек, който е най-правилен за позицията и екипа. Затова, те разглеждат неща като характер, поведение, меки умения и цялостна нагласа, отговаряща на фирмената култура. Ако пропуснете тези особености, когато кандидатствате или пишете мотивационно писмо, възможно е да се стигне до разминаване с ключовите характеристики, търсени от работодателя.
Поведението ви е в посока „провал”
Случва се, когато прекалено самоуверени кандидати не постигнат резултатите, които очакват от търсенето на работа, те да се разгневят. Ако се явявате на интервюта, но не получавате предложения за назначение, може свръхсамоувереността да ви играе лоша шега и да ви ограничава гледната точка. Когато това се случи, човек автоматично започва да обвинява интервюиращите за неспособността им да видят истинските достойнства на кандидата. Вместо да обвинявате човека срещу вас обаче, по-разумното е да обмислите поведението си и да не забравяте, че рано или късно, ще се появят и по-подходящи оферти.
Не проявявате желание да учите или да се адаптирате
Едно от най-сериозните предизвикателства, което трябва да се преодолее е, че при търсенето на нова работа, трябва постоянно да обогатявате знанията си и да сте готови да се адаптирате към нови ситуации. Ако смятате, че имате всички знания и умения за нови успехи, налага се спешно да промените нагласите си. През цялата ви кариера ще се наложи да надграждате сегашните си знания и опит. Това е единственият начин да имате шансове при търсенето на работа и впечатляването на HR мениджъри.
Правилният начин да махнете егото си от пътя си е като направите крачка назад и се огледате. Обмислете стратегията си за кандидатстване и помислете какво работи и какво не. Щом установите какво ви задържа, ще ви стане ясно, дали нямате истински проблем с прекалено раздуто его. Приятно е да си мислим, че всеки работодател би се нуждал от нас, но трябва да останем реалисти и да не забравяме от какво наистина имат нужда работодателите.
Вашият коментар