Общо взето, всеки има някакъв опит със свалките и срещите с гаджета. Някои, дори, са разработили специални тактики и маневри, които да им осигурят печеливш изход от подобни ситуации. В този ред на мисли, подаването на автобиография при кандидатстване за работа е много сходно с „първа среща”. От тази гледна точка, няма да сбъркате, ако при подготвянето на следващото ви CV, приложите знанията си от областта на свалките.
Но, за да не звучи толкова общо, да видим двата основни принципа.
Видът
Помните ли тийнейджърските времена, когато сте отделяли часове, за да тествате нови прически, гримове и дрехи? Защо го правехте? Естествено, защото искахте да впечатлите потенциалните гаджета и да изглеждате по-добре от останалите. Значи, известно ви е, че добрият външен вид е важен за първата среща. И още в ранните ви години научихте, че за това трябва да се инвестира време и усилие. За жалост, малцина се досещат да приложат тези знания по отношение на CV-то си.
Какво означава това? Ами, например, че почти всички си форматират CV-то в стандартните “Arial,” “Times New Roman”, „Едно заглавие”, „Милион подточки” и дявол знае още какво. Смятате ли, че така ще впечатлите гаджето? Мислите ли, че гаджето (и по-точно, неговото делово съответствие, „рекрутър с професионални умения”) ще бъде възхитено от петте минути, които сте вложили във форматирането на автобиографията ви? Не, разбира се.
По този начин, всъщност, ще изглеждате точно като всички останали 40 човека, кандидатстващи за дадената позиция и молещи рекрутъра за „втора среща”. Затова, време е да инвестирате малко от бойкия дух на тийнейджърството в писането на CV. Бъдете старателни и креативни, но и не прекалявайте. Помислете и потърсете съвети в интернет, как да направите документите си по-приятно изглеждащи, как да ги структурирате вярно и интригуващо, как да добавите малко изискан дизайн във всичко това. Повярвайте, професионалистите отсреща ще разберат колко време сте инвестирали в работата си и вероятно ще оценят усилията ви.
Разговорът
Правилният баланс – Когато сте на среща, важно е да откриете правилния баланс в говоренето и подбирането на точните теми. Но как се трансформира това правило при кандидатстването за работа? Ами, да кажем, че разговорът е еквивалент на съдържанието на вашите документи. Не говорете прекалено много!
Както и на първа среща, работата ви е да дадете на отсрещната страна шанс да ви опознае по-добре. Целта не е да претоварите човека с информация за всичко, което сте правили или можете.
Представете си го така. Не може да не ви се е случвало на първа среща да попаднете на човек, който да не спира да говори, опитвайки се да ви разкаже цялата си житейска история. Ако сте нормални хора, вероятно сте спрели да слушате на петата минута и сте си обещали повече да не се срещате с въпросния човек. Определено. Е, по тази причина, не се опитвайте да пробутвате този номер на рекрутъра, като му разкажете всичко за себе си от игла до конец.
Правилните теми – Да откриете правилните теми на първата среща може да бъде лесно, ако предварително знаете от какво се интересува човекът. За щастие, когато си подавате автобиографията, вие вече разполагате с тази информация – другата страна е дала ясни сигнали какво иска да научи за вас и какво търси. В описанието на вакантната работна позиция е изброено какво е важно и от какво се нуждае работодателят, респективно, рекрутърът. Покажете в CV-то си и мотивационното писмо, че сте чели внимателно и знаете за какво става дума, както и, че имате нужния опит за дадената длъжност. Така ще си осигурите и втората среща, за която се борите!
Вашият коментар