Какво бихте сторили, ако видите колега да краде канцеларски принадлежности от офиса? Или, ако установите, че друг върти страничен бизнес в работното си време? Факт е, че много хора са изправени пред подобни морални дилеми в един или друг момент. И, докато е ясно, кое от тези действия е нередно, не е толкова безспорно как следва да се постъпи в подобни ситуации. Нещата стават още по-заплетени и заради обстоятелството, че дори и да имаме яснота кое е правилно, не винаги постъпваме според правилата. Случва се например, един служител да действа нееетично, защото счита, че последиците за него биха били по-лоши, ако повдигне даден въпрос.
За да се ориентираме във възможните типове хора и ситуации, консултантът по етика Марк Пейстин е дефинирал 4 основни типа личности, според начина, по който те разбират етичната проблематика.
Конформистът
Този служител следва правилата и не подлага на съмнение авторитетите. Старае се да прави нещата „по правилата”. На пръв поглед, този тип хора изглеждат посветени на това да правят правилните неща, но Конформистът може да постъпи и съвсем неочаквано, ако например шефът му постъпва неетично. Просто той предпочита да се подчинява на началниците си и намира подобно поведение за по-важно от етиката.
Навигаторът
Когато попаднат в ситуация, в която се постъпва неетично, Навигаторите разчитат, че вътрешният им морален компас ще ги насочи към правилното решение, дори то да не е лесно. Разбиранията на този тип хора за етиката са стабилни и това им позволява да правят избори, дори и такива, които не са популярни. Именно устойчивият морален компас на Навигаторите прави от тях сериозни лидери, които колегите са склонни да следват и одобряват. Тези хора постигат успех в повечето организации, но биха напуснали, ако работодателят им не поддържа добра етична линия на поведение.
Преговарящият
Тези хора се опитват да изковат правилата в движение. Ако например видят колега да пие алкохол в обедната почивка, те биха изчакали да видят дали това има влияние върху работата на прегрешилия, дали пиенето става навик и дали околните забелязват тези неща. Преговарящите обаче изпадат в сложни ситуации от морално естество, тъй като са склонни да търсят линията на поведение, с най-малка степен на трудност.
Хлъзгавият
Подобни колеги не се замислят особено често какво е правилно или грешно, а се стараят да извлекат полза от всяка ситуация. В един момент биха излъгали, ако им е изгодно, в друг, не биха го направили, ако усетят, че истината ще е по-полезна за тях. За тях висша мотивация е личният интерес – да застанат на страната на шефа си, да постигнат по-изгодна сделка, да избегнат конфликт. Останалите служители не понасят подобни хора, когато установят моралната им безпринципност.
А какво бихте сторили, ако видите че шефа на фирмата работи с клиенти тайно от съдружника си? Настройва колегите един срещу друг, говори измислици зад гърба им и сплетничи постоянно. Бави заплатите, макар че няма никаква финансова причина за това. Винаги ви дължи някаква част от заплатата, за да не му отказвате допълнително работа с надеждата да си получите някой ден всички пари, които ви дължи. Опитва се да преметне държавата, като ви кара да му сътрудничите във всякакви незаконни действия – например да си подадете молба за напускане и да работите без трудов договор(незаконно) за него няколко месеца, докато държавата ви плаща 90% от сумата и след този период да ви назначи пак на трудов договор.
Сякаш е очевидно. Ако сте с нормален морал, просто напускате. Непочтени хора има навсякъде по света и във всички исторически епохи. За щастие, в повечето случаи, не сме длъжни да им сътрудничим.