Source: eternalweight.com
За жалост, на пазара на труда има много хора над 45 години, които са останали внезапно безработни, при това, след солидна и добра кариера. Това са хора, които са получили незаслужен шамар от съдбата и сега не знаят къде се намират и как да се справят с новата ситуация. Те започват тепърва да ходят по интервюта за работа и често се представят много зле, тъй като нямат опит, огорчени са и правят сериозни грешки, опитвайки се да спечелят интервюиращия ги с неуместни подходи. Три от честите грешки, които те допускат, са посочени по-долу.
1.”Имам 20-годишен опит.”
Ако интервюирате хора често и попаднете на 45-50 годишен човек, който наскоро за пръв път е останал без работа, никак не се учудвайте, ако чуете от него, че има 15, 20 или 30 години опит. Повечето подобни кандидати посочват именно тази си особеност често и с голяма доза увереност, че си правят добра услуга. Истината е, че си правят лоша такава.
Първо, постоянното изтъкване на дългогодишния опит често е начин да се каже, че кандидатът има повече опит и знания от интервюиращия го, който, по правило, е по-млад от него. Ами, как да кажа – едва ли ще спечелите някое рекрутърско (или друго HR-ско) сърце с подобна позиция. Освен това, никоя фирма не търси човек с 20-годишен опит. Обикновено, изискваният максимум е 8-10 години. Така че, не се надувайте, не се правете на велики с безкрайния ви опит. Споменете само релевантния за позицията опит, който имате – 5 или 8 години е напълно достатъчно в общия случай. 20 години опит по-скоро ще ви елиминират, нежели да ви осигурят работно място.
2.”Правил съм всичко.”
Направо велико! Няма по-добър начин да кажете „Въпреки, че съм нов в този бизнес, скоро ще започна да ви казвам как е правилно да се вършат нещата в компанията. О, и да – ще ви е много трудно да ме обучите.” Това ли искате да постигнете? Направо отидете тогава със скъпата си кола, с незакопчана риза, без вратовръзка, дебел златен ланец и дъвка в устата. Ще постигнете почти същия успех.
Никоя фирма не търси кандидат, който е правил всичко. Също не търси и най-квалифицирания кандидат. Всъщност, работодателите искат перфектния кандидат. А перфектен е този, който има адекватен опит, правилна настройка и подлежи на обучаване/интегриране.
3.”Трябва ми работа, защото имам сметки за плащане.”
Личното ви положение не е от значение за никой работодател. Всички имат сметки за плащане, мнозина имат и ипотека, дори. Някои са с болни деца или родители, други са в драматичен и скъп развод. Да, тъжно е, но не е вариант за спечелване на отворена позиция. Затова, никога не разигравайте картата със съжалението. Интервюиращият може да ви съжали наистина, но никога (ако има мозък в главата) няма да ви назначи по тази причина. Нещо по-лошо – точно такива изказвания могат да ви отрежат пътя към даденото място, дори и преди това да сте били харесван кандидат. И друг сме го споменавали – отчаянието е най-лошата стратегия, когато човек ходи на интервю за работа.
Ако нещата наистина са така, и не се гледат опита и знанията, а разкопчаната риза, на хората им остава само един изход- куршум в главата! 🙂
Описанието на въпросната ситуация с ризата е саркастично и цели да покаже как да НЕ правите нещата. 🙂
Грешките на по-възрастните кандидати започват много по-рано – още когато избират позицията, за която кандидатстват. Вярно, често вместо тах „избира“ мизерията, но за съжаление, това не е проблем на работодателя. Човек на 55 години, който цял живот е работил като нормировчик в производствено предприятие, няма никакъв шанс за позицията „креативен мениджър“ на… Няма значение на какво. Много позиции изискват необременено до момента мислене и готовност дълго да се учиш.
За опита – вярно е. Всъщност тук понятията „опит“ и „стаж“ са еквивалентни. За да не бъдат, трябва да посочите някакви уникални лични постижения. Да речем – ръководене/участие в проект с измерими резултати. Намаляване на оплакванията на клиентите. Уваличаване на броя на клиентите. Но – трябва да можете да докажете какво точно лично вие сте допринесли за това и да намекнете, че друг може би не би се справил. В случая при професионален интервюиращ вероятно ще бъдете помолен да обясните подхода си и как стъпка по стъпка вървите към целта.
„Правил съм всичко“ – наистина е велико. Тук аз учтиво бих попитал – а самолет пилотирали ли сте, понеже имаме тук един, ходим с него на тиймбилдинг… Подобен отговор показва нещо силно негативно – човекът реално не е осъзнавал границите на отговорностите си или изобщо не е имало такива. Пенкелер-мениджър? Звучи доста гаражно. А ако подобно изказване е придружено с лека въздишка, аз вече знам – пред мен е мъченикът от бившата му работа, който е носил всички на гърба си, но… Сдве думи – дълбоко неудовлетворен човек с ограмна разлика между личната му самооценка и реалните му възможности.
А ако е казано привидно весело – човекът реално пет пари не дава за това, какво го очаква при нас, държи само да получи позицията, а после „ще се оправи“… От такива „оправяния“ половината коса ми е бяла.
Това със сметките също е нелепо, но и въпросът „защо искате да работите точно за нас?“ е не по-малко нелеп. А ако интервюиращият наистина вярва, че хората работят не за пари, а за невероятната привилегия да бъдат част от успешния екип на… по-добре да пропуснем тази фирма, нищо добро не ни очаква там. Лошото на „да си платя сметките“ е, че създава впечатление, че като ги платиш, ще напуснеш. Или че освен парите абсолютно нищо друго не те интересува, което сочи ограниченост. И трето – постявя те в позиция да не можеш да се пазариш и със сигурност ще получиш най-лошите възможни условия.
Видях по-долу в коментарите поста на някой си „Лина“ и искам да взе ма отношение по него. Интервюто за работа е първа среща (проучвателан) за договаряне. Някой предлага нещо, друг иска да го купи. Е, на друго договаряне ще отидеш ли с разкопчана риза или с маратонки? Понеже нали, според Лина, външният вид не е важен, важно е какво предлагаш и на какви условия? А ще те вземат ли изобщо насериозно и ще има ли изобщо втора среща? Интервюто за работа е вид делова среща. Да отидеш на делова среща неподходящо облечен е най-малкото неуважение към отсрещната страна и те кара да изглеждаш неадекватен на ситуацията. А малко хора биха пожелали да продължат контакта с неадекватен човек, който не ги уважава, каквото и да им предлага той. Просто вече е загубено доверието към него.