Source: forum.jalan2.com
Неотдавна ходих до Лондон. Случи се така, че живях една седмица в малко градче от обръча на лондонската метрополия, отстоящо на 30 километра от същинския град. Това ми даде възможност да пътувам ежедневно с влак в двете посоки – сутрин и вечер. Тези пътувания бяха поучителни за мен. Защо?
Лондон е огромен град, най-големият в Европа (без да броим Истанбул). В него живеят няколко милиона човека, а още няколко милиона обитават близките градчета и села, които са опасали столицата на Англия като един плътен обръч. Иначе казано, един мегаполис с огромно население. Това население ходи на работа, подобно на всички нас. Но, работата често не е локална, а се намира в самия Лондон. Последствията са ясни – милиони, буквално милиони хора, пътуват всеки ден по 10, 50 или 100 километра, за да отидат на работните си места. Качват се сутрин на влака, пътуват по един час средно, за да стигнат до града, там пътуват още по половин или един час с метро или автобус и едва тогава пристигат в офиса си. Вечер повтарят процедурата, за да се приберат вкъщи. Тоест, близо половината работещи в Лондон губят по 2 до 4 часа на ден, само в предвижване. (Разбира се, подобни процеси текат по целия свят, просто в Лондон е много видимо.)
Личните ми впечатления са, че този изморителен „офисен туризъм” се е превърнал в нормално ежедневие за местното население. Хората не се оплакват, приемат обстоятелствата каквито са и правят необходимата жертва. Жертвата е изгубеното време, което те иначе биха могли да прекарат с близки хора, със семействата си, с хобито си, или просто с други приятни занимания, каквито свободното време предполага. Но, жителите на Острова приемат стоически ситуацията и продължават безропотно да пътуват в двете посоки. (Да не се залъгваме – всичко това със сигурност не е приятно, но местните хора са го преценили като необходимо зло и не му обръщат особено внимание.)
Разказвам това, защото ми се струва, че у нас все още няма подобно разбиране за работата и мнозина са склонни да стоят безработни, но не и да пътуват до съседния град, където биха могли да си намерят работа. Да, нито нашите пътища са като британските, нито влаковете ни са удобни, приятни и бързи, нито парите, които евентуално ще получаваме, са особено стимулиращи. Всичко това е така. Но си мисля, че онова, което всъщност и най-много ни липсва, е правилната настройка. Настройката, че сами ковем щастието и успеха си, че почти всяка платена работа е по-добра от помощите за безработни, че без жертви в личен план просто няма как да минем в днешното общество. Оплакванията и търсенето на извинения за собственото ни нещастие са станали втора природа за твърде много хора. А с подобна нагласа няма да стигнем далеч, няма да си подредим собствения двор, няма да помръднем от мястото си. В днешния забързан и конкурентен свят само движението е опция, ако не искаме да останем закотвени в блатото на собствената си мизерия и безперспективност. Да се поразмърдаме, а?
Хубава статия но не си ли се замислял че може би не им рентабилно на хората да пътуват ?
Прости сметки в град Х има работа за заплата 500 лв, на теб маршрутката в двете посоки ти е 8 лв , работиш в най добрия случай 5 дена
при 24 дена работни ти излиза 192 лв разходи само за път.
губиш по 2-3 4аса на ден и полу4аваш 308 лв заплата.
По този въпрос ще кажа две неща.
Първо, разходите за път могат понякога да се договарят с работодателя. Имам близък, който пътува всеки ден до съседния град, по 40 километра в едната посока. Пътува с личния си автомобил, но е договорил парите за бензин да се плащат от работодателя му. При това, не става дума за много високоплатена работа и някаква особено рядка професия, за която няма други кадри. Договорил се е човекът, убедил е работодателя, че си струва да му плаща този разход и двете страни са доволни.
Второ, дори да не е възможно да се договори заплащане на пътя, все пак е по-добре да се работи за 300-400 лева, отколкото да се лежи на дивана за без пари. Когато човек работи, той запазва някаква работоспособна форма, не излиза от пазара на труда, има шансове да си търси активно по-добра работа в големия град, защото е там, на място. А освен това, не се отваря дупка в CV-то на човека, което е особено важно, тъй като много работодатели избягват да наемат хора, които дълго не са работили никъде.
В крайна сметка, всеки преценява за себе си. Моето мнение е, че винаги е по-добре да се работи за някакви пари, нежели да се лежи и да се пъшка, „колко сме зле“. Но пак казвам – всеки трябва да прецени личната си позиция.
Тук се сравняват круши и портокали. В Лондон и като цяло в Англия са толкова различни нещата, че не виждам как могат да бъдат сравнявани. В статията се говори от гледната точка на човек, очевидно работещ. Много хора намирайки си работа в същия град едва преживяват, какво да говорим ако трябва да ходят в друг град. Масата от хората не може да си позволи да предявява претенции за допълнително заплащане на бензин, транспортни разходи и други по простата причина, че те едва са си намерили работа, не искат да загубят и малкото, което са намерили. Нещата са несравними.
След като има хора у нас, които го правят, очевидно не е невъзможно – нали няма спор по този въпрос?
Иначе, в България все сме различни, все сме уникални, все не можем да се сравняваме с другите по света… И защо? Кое ни прави толкова уникални? Ниските заплати? Има и много по-ниски. Лоши работодатели? Има и по-лоши. Невероятни специалисти? Е, колко да са пък невероятни? Според мен, ние сме уникални главно в мързела и готованството си. Все друг ни е виновен, все нищо не зависи от нас. Ами, с подобна логика ще си стоим винаги в блатото и ще караме на помощи, а тях дори не ги плащат особено дълго.
Но, както вече казах – въпрос на личен избор. 🙂
Не е само това. В Лондонското сити работния ден започва 1ч по-рано и приключва от 2ч до 3ч по-късно от колкото нашия в България. Обедните паузи са 2 пъти по-кратки. Моралът по-висок. Професионализмът също. Ако те мързи и интриганстваш – няма да имаш работа.
България … България е за евтин туризъм, евтини жени и пияници момченца, които забравят да пораснат.
В лондонското Сити работят няколко процента от хората. 2-3, най-много. Останалите „къмютъри“ пътуват към съвсем нормални и не толкова взискателни офиси, нямащи нищо общо с големия капитал.
Принципът е прост – ако искаш, правиш, ако не искаш, намираш си извинения.
А дали ако взимаш минимална заплата и трябва да пътуваш всеки ден 100 километра и пътните си ги поемаш сам, т.е. даваш 80-90% от заплатата си за път, ще сте на същото мнение?
През цялото време контекста е да си правим сметката. И ако тя излиза – да не се колебаем да вземем решение.
Лично аз имам много наблюдения на откази от мобилност, въпреки, че разполагаемата сума на края на месеца би била с пъти по-голяма.
Поне за мен смисълът на тази статия е в това да ни накара да се замислим над проблема и да решим сами за себе си.
По принцип съм съгласен с казаното в статията, но през последните месеци от личен опит се убедих, че много работодатели не са склонни да назначават хора от други градове. На няколко пъти изрично ми казаха, че това е основният недостатък на кандидатурата ми. И все пак, не бих казал, че е невъзможно.
8 часа работа и още 4 часа път та това е неприемливо бе хора. За мен е естествено човек да работи за да живее, а не да живее за да работи. Не се сравнявайте с Лондон и Америка те тези не са хора. Те са машини. Няма нищо човешко в това да работиш до припадък и да кажваш, че си щаслив. Разумното човечество е водило войни и революции за правото на почивка. Френската революция преди 2-3 века е постигнала 8 часовия работен ден. Да и за тези 8 часа са загинали много хора. След това идва и 6 дневната работна седмица. По късно самия Хенри Форд налага в Америка 5 дневната работна седмица през 30 те години на 20 век. В социалистическа България това се случва през 70 години. Така че исторически погледнато стремежа на човечеството е да се живее, като се работи все по малко. Вече ООН има няколко експеримента в някой щати на Америка за 4-дневна работна седмица.
Това, което се казва в статията да подариш 16 часа от деня си за Работодателя е геноцид за останалите свободни хора. Чрез такива внушения и налагани разбирания Западния свят опитва да наложи световно господство на Корпоративната политика на Големите компании, които нямат нищо общо с общочовешките ценности.