Старата и добре позната българска поговорка твърди, че „по облеклото посрещат и по акъла изпращат”. Щом всички сме я чували, вероятно е вярна, нали? При това, българският народ, какъвто си е прагматичен, не е сътворил това умотворение от снобски пориви, а като неоспорима констатация на очевидни факти. И е така – когато не знаеш нищо за един човек, единствено видът му може да ти каже нещо.
Общо взето, хората ходим на работа. И се обличаме, за да отидем. Някои компании имат изключително стриктен дрес-код и не търпят отклонения от него. При други работодатели е възприето „casual” облеклото, поради определени причини. Има и смесен тип фирми, в които служителите, общуващи с клиенти и партньори, се обличат строго официално, а творческият отдел, примерно, носи тениски, дънки и маратонки. В крайна сметка, за всяка регулация има някакви доводи, дори и да не ни изглеждат много смислени.
С всичко казано дотук се опитвам да намекна, че облеклото има значение. Някакво. Именно поради тази причина е лоша идея да се идва на работа с дрехи, с които преди това сме се катерили в планината или сме ходили на пикник. Още по-лоша идея е да се носят непрани, вмирисани, скъсани и тотално захабени одежди, които са подходящи единствено за обличане, докато си ремонтираме колата. Но защо го казвам? Не е ли това очевидно? Не се ли съобразяват всички с подобни минимални изисквания? Ами, не. Не всички. Действително има хора, които пристигат в офиса с вид на борили се с мечка. Ежедневно, при това. Не вярвате ли? По-добре повярвайте. Имал съм колеги, които с вида си са отблъсквали околните на една разумна дистанция. Колеги, които не просто са немарливи, а са направо мърляви. Миришещи лошо. Ужасяващи. И, не, не преувеличавам.
Когато човек работи в офис с други хора, видът му трябва да отговаря на някакъв санитарен минимум. Абсолютно неприемливо е да се ходи в клошарски дрехи на работа. Това стресира околните, обижда обонянието им, кара ги да си мислят, че имат работа с бездомен и социално отритнат скитник. Подобно отношение (или липса на такова) към външния вид няма извинение и една от най-фаталните грешки, които можем да допуснем в офисния си живот. Затова – пералня, ютия и остър взор към дрехите, преди да си ги метнем на гърба и да потеглим за работа.
Вашият коментар