Гост-автор: Христо Стоянов
В началото на м.ноември се проведе поредният HR форум организиран от БАУРЧР и „Кариери”. Като участник в събитието си позволявам да използвам същото заглавие и да споделя част от моето представяне там.
Защо: защото имам какво да споделя, това работи (и то години наред), споделям всичко – положителни и слаби страни, вярвам, че всеки може да има своята „истина”, но трябва да бъде споделена .
Не се опитвайте да направите 100% справедлива за всички система, не си заслужава усилията, защото винаги има процент на субективност. Разбира се зависи , кой как ги интерпретира.
Принципи при изграждане на справедлива система за заплащане – обвързване на заплащането с относителната тежест на всяка работна позиция във фирмата и с индивидуалното представяне на работника и служителя, който я заема.
За една и съща работа, свършена по един и същи начин трябва да се заплаща еднакво. При изпълнение на основните функции и задължения по длъжностната характеристика се получава договорената заплата, а не се плащат бонуси.
Оценка на изпълнението – има възможности за действащи обективни измерители, неизбежни са субективните, но трябва категорично да бъдат заявени и разбрани и от двете страни – оценяваните и техните ръководители.
На практика размерът на възнаграждението трябва се определя от производителност и пазар на труда. Несъобразяването с това води до загуби на ресурси – финансови и човешки.
Общи размисли по система на възнаграждение :
- Сигурен съм, че с ръка на сърцето всеки от нас може искрено да каже пред себе си, че е имал периоди, когато е бил недостатъчно оценен и надценен – с две думи получавали сме в даден период по-ниски заплати, но е имало и такива с по-високи нива спрямо пазара и приноса.
- Помислете, че това важи и за нашите подчинени и отговорността е наша
- За отговорността да определяш и влияеш на възнаграждението на своите подчинени: резултатната практика според мен е, когато всеки един от нас успее да бъде добър „търговец”, както и да ви прозвучи това: ако си повишил заплата, дал си бонус, или дори си наложил наказание и не успееш „ да го продадеш” по правилния начин пред твоя подчинен, по-добре да не го беше правил.
Предполагам, че за по-младите колеги, специалисти в областта на УРЧР това не „звучи” подходящо теоретично и правилно, но практиката към настоящото икономическо състояние и ниво на мениджмънт е особено и трябва да се съобразяваме с тези условия.
Вашият коментар