Явяването на интервю за работа развихря буря от чувства у повечето хора. След срещата, едни са вдъхновени безкрайно и предвкусват назначението си, докато други са потиснати и тревожни, опасявайки се от лошото си представяне. Всичко това е в реда на нещата – интервюто може да представлява повратна точка за целия ни живот и е напълно обосновано да се вълнуваме. Важно е обаче, докато споменът от срещата е пресен, да си извадим поуките. А също и да направим някои неща. И, не на последно място, да не направим други. Кои са тези други ли? Ето ги, накратко:
1.Спирате да търсите работа. Само, защото имате усещането, че сте направили неповторимо впечатление на интервюто и работата ви е в кърпа вързана, не означава, че нещата са наистина така и можете да прекратите по-нататъшните усилия. Дори и идеалното интервю е само един от компонентите, които биха ви осигурили така желаното работно място. Затова, не си позволявайте да изпадате в розови сънища и да си фантазирате за бъдещето, като за нещо сигурно. Продължете неуморно да търсите работа и да се явявате на други интервюта, сякаш нищо не се е случило.
2.Ставате нетърпеливи. Процесът по наемането на нови служители често трае много по-дълго от онова, което кандидати и работодатели биха искали всъщност. Забавянето може да отприщи лавина от емоции у всеки кандидат – чувство за несигурност, притеснения и дори гняв. Затова е добре да се успокоите и да не се опитвате твърде скоро да изкопчите отговор от онази компания, която ви е интервюирала. От една страна, няма да постигнете нищо смислено, а от друга, може да изнервите HR експерта и да получите ненужен отказ.
3.Прекъсвате контакта. Дори и интервюто да не е протекло по най-задоволителния начин, ваша задача е да останете в контакт с човека, който ви е интервюирал. Направете си труда да изпратите благодарствен мейл за интервюто и да покажете трайния си интерес към позицията. Това обаче следва да се направи само веднъж, при това, веднага след първата среща.
4.Ставате прекалено агресивни. Нищо не плаши работодателите така силно, както прекалено агресивните кандидати. Иска се такт и умереност при последващия контакт. Благодарственият мейл е напълно достатъчен. Ако започнете да тормозите отсрещната страна по телефона, или още по-лошо – да причаквате пред офиса интервюиращия – отказът ви е гарантиран.
Ако перифразираме футболната терминология – след интервюто е преди интервюто. Едно интервю не е краят на процеса по търсене на работа. Поне, докато наистина не се превърне в край. Дотогава е добре да не правите горните грешки, за да не отрежете сами клона, на който сте се покатерили с толкова усилия.
Вашият коментар