Source: sxc.hu
Темата за преговарянето за заплата по време на интервю за работа е споменавана в този блог. Излишно е да се залъгваме – тази тема е много трудна и мненията по нея са често разнопосочни. Преди 30 години всеки знаеше колко получават приятелите и колегите му. До стотинката. Днес, това е една от най-смущаващите за обсъждане теми, а едва ли има и двама служители, седящи бюро до бюро, които да получават еднакви възнаграждения. Настъпило е време, когато получаваш толкова, за колкото успееш да се продадеш – едни се продават по-скъпо, други, не чак толкова. Въпрос на самочувствие, опит, позиция, темперамент, конюнктура по време на назначението, способност за преговори преди и след това и какво ли още не.
Все пак, има един професионален съвет, който е измислен от автори на специализирани наръчници и, който ще ви споделим днес. С негова помощ ще постигнете по-добри резултати, отколкото без него. Поне, на теория.
Когато човек отива на интервю за работа, в главата му следва да има три числа. Първото от тях е „идеалната заплата”. Тази сума би трябвало да отговаря на максималните ви очаквания и да ви удовлетворява напълно, дори в перспектива. Все пак, въпросните пари не бива да са абсурдни. Те трябва да преминат „смешния тест” най-напред. Тоест, ако ги споделите пред познати, те да не изпаднат в луд хилеж. Иначе казано – добра заплата, при формирането на която, все пак не сте се отделили от досега с реалността.
Второто число се отнася до „удовлетворяващата заплата”. Това са парите, за които бихте се наели да работите. Не най-добрата заплата, но такава, която да ви храни вкъщи и да не ви кара да се чувствате засрамен или силно подценен. (Повечето хора работят именно за тази заплата.)
Третата сума е от типа „не става”. Това са парите, които не бихте приели, тъй като са прекалено малко. Ако ви предложат подобна заплата, твърдо отказвате или преговаряте упорито, до достигането на преди това споменатата „удовлетворяваща заплата”. Трябва да сте си намислили такава сума (ако не сте напълно отчаяни и фалирали), за да имате някаква отправна точка и да не работите за пари, които ви карат да се червите и хапете отвътре.
Всичко гореизброено се отнася за квалифицираните позиции и за хора, които имат поне някакъв опит. Абсолвенти или абитуриенти могат да си позволят да работят за всякакви пари, но хора с опит и квалификации би трябвало да поддържат все пак едно минимално равнище на финансови претенции.
Вашият коментар