Source: lindsayelias.wordpress.com
На повечето хора с известен стаж и добри умения в дадена област се е случвало поне веднъж. Отказ за назначение, заради свръхквалифицираност. Когато ми се случи за пръв път, зяпнах. Въобще не можах да разбера как е възможно да ме отхвърлят, заради добрите ми компетенции. Нали именно това търси един нормален работодател – надарени и можещи служители, които да водят фирмата по пътя на успеха. Да знаят и могат много, за да си заслужават заплатите до последната стотинка. Да бъдат квалифицирани. Мина време, навлязох по-дълбоко в сферата на човешките ресурси и цялата загадка ми се разкри.
Гледната точка на работодателя е прагматична. Той иска наистина квалифицирани и мотивирани кадри. Отговорът на загадката е именно във второто определение – „мотивирани”. Ако един кандидат за назначение е твърде квалифициран, работодателят смята, че той бързо ще се демотивира, ако се занимава с дейности, които са под равнището на компетенциите му. В това има здрава логика. Според пирамидата на човешките ценности, самореализацията в професионален план стои доста високо сред приоритетите. Човек, който работи под нивото си, трудно може да се реализира и да разгърне потенциала си. С времето, осъзнаването на този факт го лишава от мотивацията и е възможно той да си потърси нова работа, която да го предизвиква и да му дава възможност да разгърне способностите си в пълна степен. А служител, който скоро след назначаването си напусне, е чиста загуба за всеки работодател. Именно тук е причината работодателите да отказват на свръхквалифицирани кадри.
Естествено, в днешната кризисна икономика, пазарът на труда е крайно свит и мнозина биха работили и под квалификацията си, за да оцеляват. За тези хора е много фрустриращо да получават откази по горепосочената причина. Но има и още нещо. Не са малко онези, които имат добра квалификация, но не се стремят към кариерно развитие и не изпитват реална нужда да се реализират на висока позиция. За тях е напълно достатъчно да имат сигурна и постоянна работа, за да са щастливи.
Какво можете да направите за да получите все пак дадена работа? Например, опитайте да обърнете „етикета”. Обяснете на работодателя, че „свръхквалифициран” не е лошо нещо. То е като да си поръчаш скъп обяд и да получиш и безплтно предястие, плюс десерт. Друга възможност е да обясните, че не искате да сте тийм лидер, а предпочитате да сте част от самия екип. Една трета възможност е да насочите разговора към резултатите. Обяснете, че в крайна сметка, фирмата върви напред и нагоре, именно благодарение на високите резултати – точно такива, каквито вие можете да предложите. Обяснете също, че заплащането ви удовлетворява напълно. И накрая, ако прецените, че е достоверно да го кажете – подчертайте, колко държите да работите точно за тази компания. Ако успеете да убедите работодателя, че наистина искате да сте част от неговия екип, имате нелоши шансове все пак да получите назначението, за което сте „свръхквалифицирани”.
Естествено, съществува и една втора, неприятна възможност. Работодателят е използвал този термин, просто защото не се е сетил как иначе да се отърве от вас. Тогава нямате почти никакви шансове и е най-добре да се насочите към друга позиция.
Това е причината българските мозъци да изтичат навън. Всъщност, може би 80% от реалният потенциал, който България е имала, отдавна работи за държавите, на които се възхищаваме.
Останалите 20% са просто някакъв санитарен минимум, който се подхранва от талантливи млади хора, които така или иначе всяка година попадат в редиците на работещите.
Но поради демографския срив и на сривът в ценностите на обществото като цяло, този процент ще намалява непрекъснато. Природен закон, срещу който няма противодействие ако не се промени политиката в образованието и не се насочат усилията на управляващите, без значение от коя партия са, към осигуряване на условия за можещите българи да работят в сферата на високите технологии и услугите с добавена стойност у нас.