Source: sxc.hu
Въпросът за заплатата е много щекотлива и трудна тема в едно интервю за работа. По него има различни мнения, които често си противоречат. Няма да навлизам точно в тези подробности сега, но ще ви кажа едно базисно правило – по възможност, постарайте се да обсъдите въпроса на късен етап от процеса по интервюиране.
Защо? Причината е проста. Ако още в началото на първото интервю заговорите за заплатата, реално рискувате да не бъдете избран, тъй като оставяте впечатлението, че ви интересуват единствено парите. Да, всички ходим на работа за пари, иначе нямаше да се редим пред касата на първо число всеки месец. Работата е там обаче, че рекрутърите и HR мениджърите никак не обичат да се срещат с хора, които говорят най-напред за парите. Те искат да видят мотивация, желание за работа, отдаденост, лоялност – все качества, които са от света на нематериалните ценности.
Какво да направим, ако интервюиращият ни конфронтира с въпроса за заплатата още в началото на разговора? Най-разумният ход е да излезем с отговора: „Ще се радвам, ако първо поговорим за Вашите очаквания и моите задължения, за да видим, дали аз съм една наистина подходяща кандидатура. Ако накрая имате конкретна оферта към мен, сигурен съм, че заплатата няма да е проблем за такава сериозна компания, като Вашата.” По този начин вие печелите много червени точки наведнъж – не демонстрирате материален интерес, показвате ангажираност, сериозност и заявявате, че се интересувате от добруването на компанията. Това би зарадвало повечето интервюиращи. Ако все пак ви отправят втори въпрос по темата, назовете очакванията си в широк диапазон – после ще имате време да конкретизирате сумата.
Разбирам, че този съвет не е много лек. Повечето хора искат да знаят, дали въобще има изгледи двете страни да се договорят още в началото. Да се явиш на три интервюта с тестове, само за да научиш, че предлаганата заплата е наполовина от очакванията ти, е доста стресиращо (и ми се е случвало). Правилото обаче си остава валидно – ще спечелите повече, отколкото ще загубите, ако демонстрирате гореописаното поведение.
„Ако все пак ви отправят втори въпрос по темата, назовете очакванията си в широк диапазон – после ще имате време да конкретизирате сумата.“
наистина звучи логично, но от личен опит – казваш широкия диапазон (например – за сферата, в която работя мисля, че биха ме удоволетворили 800-1000 лв). Поне 10 пъти при мен се случи – добре, ние можем да ви предложим 700 лева. Един път като ме питаха същия въпрос и назовах малко по-голяма сума (900-1000) веднага ми казаха – при нас заплатата за такава позиция е 800 лева. И ако решите да ме оборите с това, че e просто случайност или манталитет на определена фирма, казвам следното – от всички интервюта, на които отидох, заплатата която ми предлагаха беше една идея от долната граница, която споменавах. Тогава какъв е смисъла на тази заплата в широки граници, за която говорим.
И май типично по български – като ни повикат на интервю в някоя фирма отваряме контактлиста си и започваме да питаме всички познати имат ли идея колко парички се дават за работното място там, после ровим информация в гугъл и се надяваме информацията да е вярна и актуална.
Да, подобни случаи не са невъзможни, но от тях не може да се изведе общо правило. Сериозните компании са достатъчно гъвкави да предложат разумна сума, която покрива очакванията на кандидата. Стига кандидатът да е наистина желан и компанията да е качествена.