Хало ефект – заблудите, които ни сервира мозъкът

Тази рубрика е посветена на глупавите неща, които правим в офиса. Или на неправилните. Или на неправилните и глупави неща. Ще се опитаме да ви помогнем, да ги идентифицирате и избягвате с времето. Дано сме ви полезни.

Вие сте HR мениджър. Един ден се налага да интервюирате кандидати, за да попълните свободна позиция във фирмата ви. Явяват се всякакви хора. Денят приключва, но вие не можете да си избиете от главата кандидат номер 3. Той е приветлив, с качествен костюм, приятна, но не фамилиарна усмивка, елегантни очила и добра прическа. А чантата му е от скъпа естествена кожа. Чудесен човек. Симпатичен, приветлив, благонадежден. Със сигурност е и умен и старателен в работата си. Няма как да е иначе. Трябва да го наемем.

Не е важно, дали сте HR или работите нещо друго. Подобни неща са се случвали на всекиго. Срещаме усмихнати и приветливи хора, харесваме ги, убедени сме, че в тях има повече скрит потенциал. Добре дошли в поредното социалнопсихологическо отклонение. Познато е като „хало ефект”. По принцип, „хало” означава аура, нимб, ореол. Понятието е взето назаем от света на оптичните феномени – около луната например често се наблюдава този ефект (образуване на цветни или бели дъги около спътника ни). Хало ефектът в социалнопсихологически план е когнитивна илюзия. Състои се в приписването на качества на даден обект или субект, които той (може да) няма, благодарение на факта, че харесваме по принцип този обект или субект. Ако се върнем на горния пример, хало ефектът се състои в това, че човек, който носи очила и е добре поддържан, а и усмихнат, обикновено ни харесва и ние сме склонни да му припишем и други качества – например, че е умен. Хората с очила обаче, не са непременно по-умни. Те просто имат по-слаби очи.

Избягването на хало ефекта изисква постоянно съсредоточаване. Винаги се питайте, дали преценката ви е реалистична и не сте ли подхлъзнати по някакъв начин да харесате в по-голяма степен някого или нещо, просто заради нерелевантна причина. Наистина ли чантата на Гучи  е толкова по-добра, защото пише Гучи на нея? А колегата ви? Дали наистина е компетентен, или просто е симпатяга? И не забравяйте – когато са правени експерименти за доказване на хало ефекта, тестваните лица винаги са отричали после, че има подобна връзка в съжденията им. Тоест, мозъкът ни обича да ни залъгва, а по-лошото е, че крие този процес от нас самите. Затова, не си вярвайте сами на себе си стопроцентово.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *