HR Блог на JobTiger.bg

Source: sxc.hu

Тази рубрика е посветена на глупавите неща, които правим в офиса. Или на неправилните. Или на неправилните и глупави неща. Ще се опитаме да ви помогнем, да ги идентифицирате и избягвате с времето. Дано сме ви полезни.

Повечето хора смятат за себе си, че са „най-добрият човек, когото познавам”. (Въпреки това, публично подобни неща не се признават.) Причината е едно когнитивно отклонение (self-serving bias), познато на всички ни. Този психически механизъм ни нашепва колко сме чудесни и удивителни, а освен това, приписва успехите ни на личните ни способности, а неудачите ни на външни обстоятелства. Ако човек много се улиса, може наистина да започне да мисли за себе си, като за изключителен тип. Срещали сте подобни хора, сигурен съм.

Та, проблемът е, че в работата (а и в живота), проявяваме склонност да игнорираме провалите си и да величаем успехите си. Това е нормална защитна реакция, която освен всичко останало, ни носи и усещане за щастие. Помага ни да се чувстваме добре, когато нещата не вървят чак толкова добре. Но и може да ни попречи жестоко – като ни накара да си мислим, че сме по-добри, отколкото сме всъщност.

В работата подобни тенденции не са никак полезни. Правим нещата неправилно, но не желаем да чуем добронамерен съвет, тъй като смятаме, че знаем всичко по въпроса. Компютърът ни забива непрекъснато, но не обръщаме внимание на препоръките на IT отдела. Водим документацията по начин, който ни допада, но който е неразбираем за всичките ни колеги. Въобще, примери има хиляди. Държим се като глупаци, защото твърде много се харесваме.

Решението е доста просто, всъщност. Само си отваряйте очите и ушите, когато ви говорят. Няма нужда да изпадате в паника и да се колебаете за всяко нещо, но и упорстването във всеки случай също не е никак продуктивно. Отделете минутка да помислите за нещата, които другите ви говорят. Може и да не научите нищо ново и полезно, но със сигурност няма да научите съвсем нищо, ако въобще не слушате другите.