Source: govloop.com
Тази рубрика е посветена на глупавите неща, които правим в офиса. Или на неправилните. Или на неправилните и глупави неща. Ще се опитаме да ви помогнем, да ги идентифицирате и избягвате с времето. Дано сме ви полезни.
Във всеки човек живее склонността да прави определени неща по определен начин. Този начин обикновено е работил за вас успешно през годините и вие сте се привързали към него. После идва един момент, когато се проваляте и не можете да разберете защо. Нали до вчера начинът е бил успешен? Или поне, в повечето случаи. Да, но нещата се променят, различните ситуации имат и различни детайли, които всъщност ги превръщат в нещо, за което нямаме изграден правилен „начин”. Въпреки това, упорстваме да процедираме както винаги сме го правили. Но, защо? Истината е, че у всеки може да се наблюдава една психологическа зависимост и тя е свързана с тенденцията да се придържаме към нещата, в които сме инвестирали време и емоции. Независимо, дали са добри и полезни неща, или не чак толкова. Затова и продължаваме да правим нещата по определен начин, дори и да губим време, сили и самочувствие. По-правилният начин за правене става ирелевантен, а ние въпреки всичко се страхуваме да изгубим емоционално натоварения си навик, вместо да вземем правилното, но различно решение.
Представете си, че имате сложна система за организиране на задачите, която сте измислили сами. Тази система работи, но е комплицирана и ви отнема часове всеки ден. Изведнъж се появява опростено уеб приложение, което предлага същите възможности, но без загубата на време. В повечето случаи, хората ще предпочетат да се придържат към старомодната си система, тъй като вече са инвестирали много време и емоции да я усвоят. Ще предпочетат да продължат да си губят времето, за да не загубят емоционално заредения си навик за работа по определен начин. Навик, в който са инвестирали много. „Новата система може и да работи за другите, но аз си предпочитам традиционния начин”, казват си мнозина. И така оправдават неспособността си да се приспособят към нещо ново и по-добро.
Няма начин да предотвратите всичко това. С особена упоритост въпросният навик излиза на повърхността и ви кара да оперирате по определен ред. Но пък можете поне да се следите и да търсите признаци за появата му. Когато се почувствате фрустрирани и ядосани, запитайте се, дали подхождате към проблема по правилния начин. Има ли по-добро решение, макар и то да не е част от вашите работни традиции? Ако има, защо не го възприемете? Защо си търсите оправдания да подходите по изпитания метод, ако той не е приложим? Ако се самоанализирате по този начин, има добра вероятност да се отървете поне отчасти от навика да налагате едно и също решение, дори и то да не работи. Поне, понякога.
Вашият коментар