Да си носиш работата вкъщи

Source: sxc.hu

Тази рубрика е посветена на глупавите неща, които правим в офиса. Или на неправилните. Или на неправилните и глупави неща. Ще се опитаме да ви помогнем, да ги идентифицирате и избягвате с времето. Дано сме ви полезни.

Начумерена физиономия, разсеян поглед, отсъстващ вид – всеки се е сблъсквал с подобни неща у житейския си партньор. Обикновено причината е една и съща – натрапчиви мисли за работата в извънработно време. И най-често, вечер или през уикенда вкъщи. С други думи, мнозина от нас имат лошия навик да си „носят работата у дома”. И така тровят сполучливо себе си и близките си.

Склонността да си носим работата и грижите вкъщи не е необяснима. Тъкмо обратното. Това е изражение на познатия в психологията „Ефект на Зейгарник”. Въпросният ефект се състои в тенденцията да не забравяме недовършените задачи и да изпитваме вътрешен дисонанс, когато започнем нова задача, без да приключим предишната. Имаме проект, който върви бавно и се точи няколко седмици. Всеки ден, след работа, стоим начумерени пред чаша бира и практически не присъстваме в разговора с половинката ни. Накрая ни вдигат скандал, а ние не можем да разберем какво сме объркали. Е, точно това сме объркали – чоплим наум детайлите от работата си, вместо да се отпуснем и да мислим за нещо друго.

Ефектът на Зейгарник е много разпространено явление. Борбата с неговите проявления не е лесна, но и не е непосилна. Просто, когато ни налегнат мисли за работа в свободното ни време, е добре навреме да се осъзнаем и да прекратим всякакви опити дистанционно или по магичен път да свършим нещо, което не можем в момента. В същия този момент обаче можем да сторим нещо много по-полезно и приятно – да обърнем внимание на близките си, да почетем хубава книга или да се разходим сред природата. Въпрос на воля е да не мислим за работа в свободното си време. А когато успеем да се отърсим от вредния навик, ще видим, че животът има и други, по-приятни измерения. Не забравяйте чудесната мисъл на Бертран Ръсел, че „Един от симптомите на наближаващата нервна криза е убеждението, че работата ви е ужасно важна”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *