За каруцата пред коня

Source: lifehacker.com

 

Докато четях един симпатичен HR блог попаднах на интересна публикация. Беше посветена на десетте въпроса, които интервюираният е добре да зададе на интервюиращия. Правилно – кандидатът е хубаво също да задава въпроси. Истината е, че повечето от цитираните въпроси бяха твърде далечни от българската реалност, но един от тях ме изненада много приятно. „Загрижени сте да ме виждате зает или да видите резултатите от работата ми?” В десетката – точно там се намира този въпрос. Защо?

В почти всяка организация, по-голяма от пет човека, личното представяне на един служител става относително трудно за проследяване. Много администрация, разнородни процеси, хора, които правят различни неща… въобще, всички признаци за бурен офисен живот. И, колкото по-голяма е организацията, толкова повече се размива лицето на отделния индивид. Поне, в общия случай. Покрай подобни структури е измислено „правилото на Хари” – „Когато не знаеш какво да правиш, придай си угрижен вид и върви забързано.” Това е един от общите закони на работата и е просто смайващо колко много хора го прилагат ежедневно. Угриженият вид, папката под мишница и забързаното ходене са три от нещата, които се смятат за извършване на важна работа. Много шефове оценяват именно по тези показатели дейността на сътрудниците си. Но, както става ясно от горното правило, тези показатели не се отнасят до истинската работа, а до ситуациите, в които… „не знаеш какво да правиш”.

Ако се върнем отново към въпроса, ще видим болезнено ясно, че той е уместен твърде често. Склонността да бъдем оценявани по заетия си вид е много широко разпространено явление при съвременните шефове. И малцина се сещат още в началото да се интересуват от резултатите. Въобще, слага се каруцата пред коня и пада голямо чудене, защо нещата не вървят. А, ако попаднем на интервюиращ, който честно и ангажирано отговори, че са важни резултатите, ще спечелим поне две неща. От една страна, след назначението няма да ни тормозят с глупави въпроси и ненужни изисквания, а от друга, ще можем спокойно да се фокусираме върху важното в работата ни и ще знаем, че работим при читав работодател.

Закъснявате за офиса 10 минути, тръгвате си един час по-рано, отсъствате цял ден от работа – на никой обаче не му пука, защото вие се справяте чудесно. Това е утопичната, макар и теоретично правилна ситуация, към която всички трябва да се стремим. Или, почти всички.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *