Source: sxc.hu
„Никога не гледам какво е било свършено; Единствено гледам, какво остава да се направи.” Твърди се, че тези думи принадлежат на Буда. Цитирам ги тук, заради тяхната голяма дидактична стойност в HR план. И по-конкретно, за всички онези, които търсят нова работа, тъй като са останали без настояща такава.
Когато човек се окаже без работа и средства, естественият му рефлекс е да започне бързо да се оглежда за нов надежден работодател. Разумните хора подхождат рационално към този процес и започват да се подготвят усилено. Преглеждат обяви, пишат CV, свързват се с близки и познати, опитвайки различни нетуъркинг стратегии. Разбира се, именно това е и правилният път за бягство от безработицата. (Още по-правилният включва и четене на настоящия блог, който съдържа ред ценни препоръки и техники за търсещите работа.) Тъй като обаче живеем все още в реална икономическа криза, откриването на точната нова работна позиция може да отнеме чувствително по-дълго време. Преди 4-5 години всеки служител с прилична автобиография и някакъв опит почти безпроблемно откриваше бъдещия си работодател за срок от няколко дни, до 3-4 седмици. Често дори, този работодател беше и по-добър от предишния. Днес ситуацията е много по-рестриктивна. Ако изключим IT бранша и някои твърде специфични професии, повечето квалифицирани кадри се борят на един труден пазар, на който има твърде много кандидати и твърде малко работодатели. Естествената последица е, че срокът за намиране на нова работа може да се проточи притеснително дълго.
И така, написали сте си CV-то, взели сте препоръки, кандидаствали сте по десетина обяви и чакате. Никой не ви се обажда. Фрустрацията расте. „Нали направих всичко правилно? Ето, подготовката ми е разумна, максимално ефективна и дадох най-доброто от себе си. Защо не ме наемат?” Този ход на разсъждения не е учудващ и спохожда мнозина. И точно тук идват на помощ словата на Буда, които цитирахме в началото на текста. Втренчването в свършеното, в отметнатата част от работата, не е продуктивно занимание. Да, полезно е да погледнете назад, за да видите, дали не сте допуснали някаква грешка. Но само толкова. Правилната стратегия е да погледнете напред и да обмислите какво още можете да сторите, за да подобрите шансовете си. Например, да изгледате няколко видеоматериала в този блог, които дават препоръки за явяването на интервю. Или да научите повече за посредническата агенция/сайт, които ползвате. Може би не работите с правилните HR специалисти? Възможностите тук са много и различни. Важното обаче си остава в следването на общата концепция – постарайте се да се съсредоточите върху онова, което още може/трябва да се направи и не се фокусирайте върху вече свършеното. Възможно е една малка крачка напред, която до момента все още не сте направили, да има решаващо значение за постигането на успех. Потърсете коя е тя и я направете.
Вашият коментар