Source: sxc.hu
Рекрутърите имат една задача – да намерят правилния човек за дадена позиция. Тяхната работа се оценява по това колко ефективно могат да се справят с тази задача. Може и да не ви се вярва, но при съвременното състояние на икономиката, рекрутърите са поставнени в много тежко положение. Наистина. Просто има твърде много добри кандидатури, които те да пресяват. Откриването на най-подходящия човек става невероятно трудоемка задача. Това означава от своя страна, че те трябва да си вършат работата по-бързо. Или, в превод – кандидатите трябва да отделят специално внимание на първото впечатление, което правят. (Нали знаете – нямате втори шанс да направите първо впечатление!) Облеклото, поведението, жестовете, обноските – всичко това става все по-важно за хората, които си търсят работа. Който не успее да направи добро първо впечатление, просто не бива търсен никога повече за второ интервю. Така че, ако след първа среща не ви се обадят повече, има голяма вероятност (освен липсата на професионални качества) да сте направили недостатъчно добро първо впечатление. Истината обаче е, че никой рекрутър няма да ви каже къде сте сбъркали. Защо ли? Основната причина – на рекрутърите не се плаща, за да ви носят лошите новини. А пък и те не биха искали да изгорят всички мостове. Също така, нямат време да се занимават с това. Което ви поставя в неприятна ситуация – не знаете как да оправите проблема, тъй като не знаете кой е той.
Затова, четете надолу внимателно. Ще се запознаете с десетте основни причини да бъдете отрязани на интервю. Добрата новина – с малко практика и внимание, всичко може да се коригира лесно. Та, задайте си въпроса, долните твърдения отнасят ли се до вас:
1.Облеклото ви по време на интервюто е извън модата/мръсно/измачкано/твърде разкриващо.
2.Рошави сте/прекалено напарфюмирани сте/миризливи сте/небрежни сте.
3.Зрителният ви контакт е твърде слаб/твърде интензивен/твърде местещ се.
4.Ръкостискането ви е вяло/твърде силно/потно.
5.Хъмкате и мънкате твърде много.
6.Говорите твърде много/твърде малко/твърде диалектно/нецензурно.
7.Изглеждате твърде самоуверено/твърде неуверено/твърде самовлюбено/неконцентрирано/отчаяно.
8.Говорите твърде високо/твърде тихо/твърде неясно.
9.Подхилквате се/лицето ви е безстрастно/имате нервни тикове/държите се странно.
10.Не демонстрирате честност/увереност/мотивация.
Като се замислите, че над 90% от комуникацията е невербална, може да се каже спокойно, че горепосочените негативи са лесни за преодоляване. Просто се съсредоточете върху вида и поведението си. Ако сте уплашени, неуверени и неподготвени, това със сигурност ще си проличи в поведението ви. Но, ако се подготвите за интервюто, научите достатъчно за компанията, съсредоточите се върху силните си страни и потренирате, почти сигурно е, че ще елиминирате много от посочените слабости. Звучи по-лесно, отколкото е всъщност, но пък не е и ядрена физика, нали?
Успех!
„Просто има твърде много добри кандидатури, които те да пресяват.“
Really? За барманки и сервитьорки говорим предполагам – да, избора е доста труден!
Не, не говорим за бармани и сервитьорки. Пуснете една обява за маркетинг специалист например и пребройте после кандидатурите. Ако са под 200, значи сте публикували обявата в местния мелнишки вестник. 🙂
Да … „Просто има твърде много добри кандидатури, които те да пресяват“.. ХАХАХАХАХАХАХАХАХХАХАХАХАХА !!!!! Ами нормално.. в тази глупава държава , се изисква от един човек да може да прави ВСИЧКО !!!Ако може и да знае минимум 3 езика, да има 5 години стаж.. нищо ,че той е учил 5 години.. защото висшето образование СЪЩО СЕ ИЗИСКВА. Абсурдистан…и после нямало добри кандидати… абе ей…. !!!!
Единственият начин да разберете дали една кандидатура е добра, е като я прочетете. Т.е. трябва да прочетете кандидатурите на всички кандидатствали.
Имате ли идея колко са кандидатите по една обява?
Заро, точно това ми беше мисълта. Кандидатурите по една обява са от едва няколко (може би дори 0) до няколко стотин (в зависимост от много фактори, браншът е един от основните). И първия етап на подбора е прегледа именно на кандидатурите. Отсяват се тези, сортират се и част от кандидатурите стигат до самото интервю. Затова въпроса ми беше, дали говорим за „твърде много кандиатури“ или за „твърде много ДОБРИ кандидатури“. Става дума за една думичка, и не смятам че тя силно изменя смисъла на статията. Напротив. В зависимост от сектора съветите на smarkoff могат да са критични. Ако от вас се очаква да работите с клиенти, особено пък да им продавате… очевидно първо трябва първо да можете да продадете собствената си кандидатура. Всъщност принципите, изброени тук, са валидни и за документите, които подавате – ако CVто ви е с правописни грешки, или разхвърляно и нечетимо, можете дори да не стигнете до интервю!
Не съм Заро, но да отговоря. Във времена, в които повечето браншове са споходени от масови съкращения (всъщност, ако оставим IT сектора настрани, това важи за почти всеки бранш) броят на добрите кандидатури нараства сериозно. Просто и качествените специалисти се оказват често без работа.
Абсолютно съгласен с теб. И благодаря 🙂
Абе стига глупости бе…….мога да ви дам пример със себе си. Имам опит в маркетинг рисърч-а, занимавал съм се с обработка на данни повече от 2 години, след това преминах в ИТ сектора работих 7 месеца и ме съкратиха….сега търся работа вече 3 месеца подред и ме отхвърлят защото не съм бил отговарял на профила или разни други там глупости………….истината е че в голяма част от компаниите играят препоръките от вътрешни хора……..ако нямаш човек който да ти помогне или да те препоръча за една позиция, не ти остава нищо друго освен да разчиташ на късмета си. И за разлика от някои други страни, където става така че не работодателите са тези които трябва да избират измежду много кандидатури а самите кандидати избират между предоставените им предложения от няколко работодателя поне……..тук при нас е точно обратното, кандидатстваш на много места и там където ти предложат след 3, след 6 месеца а в някои случаи и след 1 година можеби, ти нямаш друг избор освен да приемеш, защото иначе си обречен да си стоиш без работа……ето това представлява смотаната ни държава в която живеем.
Имаше един маркетингов специалист, останал без работа (поради закриване на фирмата), който след 3-4 месеца без работа бе решил да си направи сам маркетингова кампания за наемането си. Всъщност не е единствения, който си е правил подобна кампания, ето още един: http://googlepleasehire.me/
Лесно е да обвиняваме държавата, че няма работа. Лесно е да обвиняваме фирмите, че наемат с връзки. По-трудно е да сме про-активни.
След като трябват връзки, създайте си връзки. Възможности за networking има предостатъчно – open coffee и sofia bussiness community са само две от ежемесечните networking събития.
Повишете квалификацията си, поработете над представянето си, а ако толкова няма фирма, която да ви наеме, може би можете да работите и за себе си? Важното е човек да не се примирява с даденостите!
@Vladimir – Защо да са глупости?
Специално за ИТ сектора гладът за специалисти е много голям. Наистина обаче има значение какво можете да правите, къде и как търсите работа. Предполагам, че можем да ви помогнем. Без да ви се налага да имате връзки 🙂
А фирмите с които работим имат проблем да намерят подходящия човек и със сигурност не се изискват връзки за започване там, а умения. Иначе защо биха ни плащали такива такси за подбор?
В тази логика, най-често кандидатите са тези, които избират. Говоря за ИТ.
А държавата в тази история няма нищо общо. Нито тя създава работните места, нито тя ги запълва….
А сега към рекруитърите, да не се подвеждат толкова лесно по външния вид: http://thestaffingadvisor.wordpress.com/2012/05/14/interviews-are-80-performance-art/