Гост-автор: Христо Стоянов
Source: sxc.hu
Преди време приятел ми препрати следното: „Искам да съм обикновен човек и да имам пълна чаша. Не искам да съм песимист и чашата да е празна наполовина. Не искам да съм оптимист и чашата да е пълна наполовина.” Прочетох го без да се замисля какво трябваше да е това – смешно и забавно, много умно заключение или размисъл на човек по повод чаша с алкохол?
Прочитайки го отново акцентът се прехвърли върху „обикновен човек”. Речникът посочва много синоними на „обикновен”, повече от 40. От първосигналните – „обичаен, традиционен, нормален, типичен, разпространен”, до „ приет, коректен, практичен, дискретен, спокоен”.
А сега, помислете – какви са вашите мениджъри и колеги? Обикновени хора?
Ако служебно/професионално се занимавате с набор и подбор и участвате в изготвянето на профил, бихте ли се замислили и посочили такива синоними на „обикновен” в личностните изисквания към кандидата? На практика има доста обяви за вакантни позиции с подобно съдържание.
А как бихте погледнали на аргументите за избор на кандидат, ако те съдържат синонимите посочени по-горе?
Да помислим и върху атестационна оценка съдържаща част от синонимите и заключение за бързо кариерно развитие?
Игра на думи или ……..
Всъщност обикновените хора са сред нас. Бихте ли избрали във вашия екип обикновени хора? Бихте ли избрали за водач/лидер обикновен човек?
Аз – да. Но за съжаление мисля, че вече започват постепенно да изчезват – обикновените хора…..
Работата ни е да откриваме необикновеното в обикновените хора…