Промяната – струва ли си?

Гост-автор: Тимур и неговите командоси

промяна

Source: sxc.hu

…Някога, преди много години, имало един укрепен град. Пред стената, която го опасвала отвсякъде, точно до единствената врата, често седели двама мъдреци.

Веднъж пристигнал някакъв младеж, спрял до тях и споделил, че смята да се пресели именно в този град. И в тази връзка живо го интересувало какви са хората тук – добри, състрадателни – или…?

„А какви бяха хората там, откъдето идваш? – попитал първият мъдрец.

„Лоши и злобни – отговорил младежът – Затова и реших да се махна оттам.”

„И тук са такива – свил рамене първият мъдрец  – Злобни и завистливи. Няма да ти харесат.”

Младежът смутено кимнал, поколебал се за миг и с наведена глава тръгнал обратно…

Няколко дни по-късно пристигнал друг младеж и задал същия въпрос. Първият мъдрец отново попитал – а там, откъдето идваш…?

„Там хората бяха добри и отзивчиви – признал младежът – Но избухна голям пожар, унищожи всичко и…”

„Е, и нашите хора са добри и никога няма да те изоставят в беда. Спокойно можеш да се заселиш тук”.

Младежът радостно благодарил и влязъл през голямата градска врата. Когато той изчезнал от погледите им, вторият мъдрец попитал:

„Защо излъга и двамата? Нашите хора са като всичко останали – има и добри, и лоши, и злобни, и готови да помогнат…”

„Знам – усмихнал се първият мъдрец- Но не съм излъгал. Просто за всеки хората са такива, каквито той е свикнал да ги вижда…”

Почти винаги идва момент, в който човек обмисля смяна на работното си място и често мотивацията му е силно негативна – тук хората са едни… А, виж, ТАМ – друга работа.

 Страхувам се, че някого го очаква голямо разочарование – след половин година почти със сигурност ще се окаже, че и там хората са като тези тук, ако не и по-лоши. Впрочем, нека не лепим етикети, понеже както кучето скачало според тоягата, така и човешките същества се държат съгласно правилата на средата, в която се намират. При това, обърнете внимание – не писаните правила в главното фоайе (до политиката по качеството), а другите  – които са в главите на служителите. Как оценяват персоналана база утвърдени и предварително обявени  показатели или според това кой пръв е успял да се усмихне на шефа? Ако се появи проблем – търси ли си персоналния отговорник или наказват всички наред – с цел да бъде сплотен екипът (в общото нещастие)?  И ако все пак намерят лично отговорен – опитват се да разберат какво не му е достигнало да се справи – или показно го разстрелват пред  строя?

(Изрично подчертавам – щом една фирма стои добре на пазара, тя има адекватна на него среда от гледна точка на ефикасност. Това, че ситуацията психологически не ви устройва, си е по-скоро ваш личен проблем – родили сте се на грешното място.)

Хората като средни стойности са еднакви навсякъде. Е, може би ако се местиш от експерт  във Външно министерство на мениджърска позиция в мандрата в село Горно Нанадолнище, колегите ще се различават малко по общата си култура – но дотам. Но ние не визираме култура, а поведение спрямо околните – етично или не. То се формира само и единствено от средата и от нищо друго. Нещо повече – един и същи служител се държи по съвсем различен начин в две различни фирми – понеже поведението, което е печелившо в едната, в другата носи само негативи. Ако не успее бързо да се промени – напуска. Така че промяната е оправдана само от гледна точка на средата, която пък е резултат от налагани определени правила. Ако тези около вас не ви устройват и сте сигурни, че на новото място ще са по-приемливи – напускайте. Ако обаче разчитате, че просто ще оставите тук лошите хора и ще отидете при ангели – не се надявайте. Казват, че се случвало само в края на човешкия живот и далеч не с всички.

Успех!

2 comments

  1. bobi@bobi.com каза:

    Има верни неща в статията, но е и силно манипулативна. По тази логика – шивачките, на които не им даваха да идат и до тоалетна през работно време – да се чувстват обречени ли? Или може би са се родили на „грешното място“?

  2. Zaro каза:

    Има една теория за свободния избор. Но и той зависи главно от собствените ни (само)ограничения. Поне според мен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *