Накъде ще тичате при пожар?

Source: sxc.hu

Или „Как лидерството и инициативността не са винаги от решаващо значение“

Неотдавна ми попадна материал за нестандартните въпроси, които биват задавани по време на интервю за работа. И как бихме могли да извлечем полза от тях. Авторът сподели следната теза:

Както той казва, любимият му нетипичен въпрос на интервю за работа е „Накъде ще тичате по време на пожар в офиса?”. Някои отговаряли, че ще напуснат сградата по най-бързия начин. Което е ОК, защото е според правилника за пожарна безопасност. Но, ако няма такъв правилник и някой отговори „Ще тичам към пожара и ще видя, дали някой има нужда от помощ, тъй като не бих оставил колегите си в безизходица.”, той пак ще е дал добър отговор. И въпреки, че и двата типа отговори са приемливи и имат своите основания, ако се стигне до избор между двамата кандидати, авторът посочваше втория като предпочитан за наемане. Тъй като проявявал в случая лидерство и инициативност. А това били едни от най-важните качества, завършва текстописецът.

Тази тема е интересна сама по себе си. Хората са различни, един с един не е еднакъв. Реакциите им варират в целия спектър от възможности. (Някои дори успяват да разширят видимия спектър и да открият и неподозирани варианти.) В този смисъл е естествено, че отговорите на различните интервюирани ще са различни. Ако не вярвате, попитайте хората около себе си и ще се уверите, че мненията са разнообразни. А пък ако дадете и време на човека да обмисли отговора си, не е невъзможно да чуете и добра аргументация в подкрепа на избраното решение.

Но, нека се върнем на темата за реакцията при пожар и значението на отговора при подбора на кандидата. Първо, следва да се погледне, за каква позиция интервюираме един човек. Има купища длъжности, които не изискват лидерски умения и инициативност. За какво му е на един оперативен счетоводител да е инициативен лидер? Напълно излишно би било, тъй като няма да подобри работата му в нито един аспект. Но пък може да му навреди – току виж се вживее в лидерска роля, започне да командори колегите си, да прилага смели и иновативни счетоводни методи и накрая влезе в затвора за измама в особено големи размери. Тук пресилвам, разбира се – просто беше важно да погледнем реалистично кого и за каква работа интервюираме. Екип от лидери не ни трябва.

Освен това, нека бъдем честни – някои хора са по-страхливи, други са по-смели. Обикновено смелостта е функция на глупавата самонадеяност, особено, ако се отнася до ситуации, в които нямаме реални потвърждения за нашите способности и смелостта е просто лично надценяване. Мачовците в селския бар са по-смели, доцентите са по-плахи. Това прави ли мачовците по-ценни? И по-желани като сътрудници? Натюрелът на хората е различен и не можем да виним някого, че ще бяга от пожар. Нито пък е практично да го смятаме за по-лош избор, когато нещата опрат до наемане.

Да погледнем и въпроса за съблюдаването на правилата. Истината е, че във всеки офис има (поне формално) противопожарни правила. И тези правила винаги уточняват да се бяга към най-близкия авариен изход. Иначе казано, ако някой твърди, че би тръгнал към пожара, той чисто и просто пренебрегва правилника и рискува двойно. Един път рискува живота или здравето си, втори път рискува добруването на работодателя си. Защото, ако загинете при пожар, именно с нищо невиновният ви работодател ще бъде гонен за обезщетения по съдилищата. По принцип, затова и банките в САЩ (а вероятно и не само там) имат стриктни правила – при обир, ако сте банков касиер, давате безропотно парите и не се съпротивлявате. Парите са застраховани. Но ако обирджията ви гръмне и ви изпрати в отвъдното, банката ще плати огромни обезщетения на наследниците ви. Защото вие сте решили да се правите на герои. Затова, преди да се погазят правилата за противопожарни действия е добре хубаво да се помисли.

Естествено, елементарната човешка моралност ни казва, че е страхотно да помогнем на колегите си в офиса. Просто, това е нормалното човешко поведение. Истината обаче е, че разумното би било да се прецени, дали въобще е релевантно подобно поведение, дали то не застрашава живота ни, дали другите вече не са напуснали преди нас, дали имаме реален шанс да преминем през огъня и така нататък. И как би постъпил един човек е трудно да се каже предварително. Едни са смели на думи и страхливи в реалната ситуация, при други е обратното. Затова е добре да не приемаме отговора на въпроса „Накъде ще тичате при пожар?” като ориентир за работните качества на един бъдещ сътрудник. Освен при едно условие. Ако чуете отговор: ”Уверявам се, че всички са напуснали офиса, откачам фирмения сървър и го спасявам”, вероятно имате насреща си човек с бързо и адекватно мислене. Сървърът не може сам да избяга, а често на него е всичко онова, което прави от фирмата ви фирма. Наемете веднага този човек. Ако не друго, поне ще вземете съобразителен тип.