Или „Как лидерството и инициативността не са винаги от решаващо значение“
Неотдавна ми попадна материал за нестандартните въпроси, които биват задавани по време на интервю за работа. И как бихме могли да извлечем полза от тях. Авторът сподели следната теза:
Както той казва, любимият му нетипичен въпрос на интервю за работа е „Накъде ще тичате по време на пожар в офиса?”. Някои отговаряли, че ще напуснат сградата по най-бързия начин. Което е ОК, защото е според правилника за пожарна безопасност. Но, ако няма такъв правилник и някой отговори „Ще тичам към пожара и ще видя, дали някой има нужда от помощ, тъй като не бих оставил колегите си в безизходица.”, той пак ще е дал добър отговор. И въпреки, че и двата типа отговори са приемливи и имат своите основания, ако се стигне до избор между двамата кандидати, авторът посочваше втория като предпочитан за наемане. Тъй като проявявал в случая лидерство и инициативност. А това били едни от най-важните качества, завършва текстописецът.
Тази тема е интересна сама по себе си. Хората са различни, един с един не е еднакъв. Реакциите им варират в целия спектър от възможности. (Някои дори успяват да разширят видимия спектър и да открият и неподозирани варианти.) В този смисъл е естествено, че отговорите на различните интервюирани ще са различни. Ако не вярвате, попитайте хората около себе си и ще се уверите, че мненията са разнообразни. А пък ако дадете и време на човека да обмисли отговора си, не е невъзможно да чуете и добра аргументация в подкрепа на избраното решение.
Но, нека се върнем на темата за реакцията при пожар и значението на отговора при подбора на кандидата. Първо, следва да се погледне, за каква позиция интервюираме един човек. Има купища длъжности, които не изискват лидерски умения и инициативност. За какво му е на един оперативен счетоводител да е инициативен лидер? Напълно излишно би било, тъй като няма да подобри работата му в нито един аспект. Но пък може да му навреди – току виж се вживее в лидерска роля, започне да командори колегите си, да прилага смели и иновативни счетоводни методи и накрая влезе в затвора за измама в особено големи размери. Тук пресилвам, разбира се – просто беше важно да погледнем реалистично кого и за каква работа интервюираме. Екип от лидери не ни трябва.
Освен това, нека бъдем честни – някои хора са по-страхливи, други са по-смели. Обикновено смелостта е функция на глупавата самонадеяност, особено, ако се отнася до ситуации, в които нямаме реални потвърждения за нашите способности и смелостта е просто лично надценяване. Мачовците в селския бар са по-смели, доцентите са по-плахи. Това прави ли мачовците по-ценни? И по-желани като сътрудници? Натюрелът на хората е различен и не можем да виним някого, че ще бяга от пожар. Нито пък е практично да го смятаме за по-лош избор, когато нещата опрат до наемане.
Да погледнем и въпроса за съблюдаването на правилата. Истината е, че във всеки офис има (поне формално) противопожарни правила. И тези правила винаги уточняват да се бяга към най-близкия авариен изход. Иначе казано, ако някой твърди, че би тръгнал към пожара, той чисто и просто пренебрегва правилника и рискува двойно. Един път рискува живота или здравето си, втори път рискува добруването на работодателя си. Защото, ако загинете при пожар, именно с нищо невиновният ви работодател ще бъде гонен за обезщетения по съдилищата. По принцип, затова и банките в САЩ (а вероятно и не само там) имат стриктни правила – при обир, ако сте банков касиер, давате безропотно парите и не се съпротивлявате. Парите са застраховани. Но ако обирджията ви гръмне и ви изпрати в отвъдното, банката ще плати огромни обезщетения на наследниците ви. Защото вие сте решили да се правите на герои. Затова, преди да се погазят правилата за противопожарни действия е добре хубаво да се помисли.
Естествено, елементарната човешка моралност ни казва, че е страхотно да помогнем на колегите си в офиса. Просто, това е нормалното човешко поведение. Истината обаче е, че разумното би било да се прецени, дали въобще е релевантно подобно поведение, дали то не застрашава живота ни, дали другите вече не са напуснали преди нас, дали имаме реален шанс да преминем през огъня и така нататък. И как би постъпил един човек е трудно да се каже предварително. Едни са смели на думи и страхливи в реалната ситуация, при други е обратното. Затова е добре да не приемаме отговора на въпроса „Накъде ще тичате при пожар?” като ориентир за работните качества на един бъдещ сътрудник. Освен при едно условие. Ако чуете отговор: ”Уверявам се, че всички са напуснали офиса, откачам фирмения сървър и го спасявам”, вероятно имате насреща си човек с бързо и адекватно мислене. Сървърът не може сам да избяга, а често на него е всичко онова, което прави от фирмата ви фирма. Наемете веднага този човек. Ако не друго, поне ще вземете съобразителен тип.
Така де, но има хора, които се мислят за смели, защото не са изпадали в стресова ситуация. Реално не знаеш как ще реагираш докато не ти се случи…