[Stories] Аптеката е най-важна?!

Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12

Имам си една теза ,че човек ,каквото иска това получава от живота.Много се чудех ,каква история да разкажа за да се включа и аз в конкурса и дай боже да спечеля голямата награда, но все не можех да си спомня онази истинска история ,която да ме провокира и да седна да пиша.Вчера обаче срещнах една колежка ,с която не бяхме се виждали от момента ,в който напуснах преди осем години аптеката ,в която работехме заедно.Спомнихме си и весели и нетолкова весели случки,но едни нейни думи ме провокираха да напиша моята история за конкурса.

През 2000 г.започнах работа в една аптека.Тъкмо се бях преместила да живея в Пловдив и условията много ми допадаха.Заплатата,която получавах беше една от най-високите в бранша,шефът беше много точен в плащането,колежките бяха страхотни.Шефът обаче беше работохолик до такава степен ,че изискваше същото от нас и любимата му фраза беше „Аптеката е най-важна“.Аз обичам работата си ,смятам ,че е важна,старая се защото но смятам,че само работата не е достатъчна да ме направи щастлива.На няколко пъти му подхвърлях на шега,че от работа ще забравя физиономията на приятелите си,забравих народните танци и най-важното ще забравя физиономията на детето си.Отговорът беше винаги един и същ „Таня,Аптеката е най-важна“.Не си мислете ,че съм направила правописна грешка като съм написала аптека с главна буква.Тази Аптека беше живо същество,което имаше власт над всички,тя беше най-важна,тя беше идолът на собственика си и мой шеф.Примирих се ,че на точно на Коледа и Великден давахме дежурства,което беше в разрез с моята ценностна система. Примирих се с отказа да ми разрешат да продължа образованието си с моето уточнението ,че ще ползвам винаги личната си отпуска.Фирмата била малка и не можела да си позволи един от работещите да учи задочно.Примирих се ,ча на работа се ходеше с минимум 15 мин по-рано от обявеното работно време и ако има работа в момента на приключване на работното време се остава докато не приключи…Познайте дали работата има край?По принцип съм търпелив човек и отчитах ,че работата в тази аптека има много предимства и като изключим директните спорове с шефа ,в които единствена се осмелявах да опонирам с моите думи “Винаги след сина ми“,на което той отговаряше с думите „Да ,но той не е болен…..’Е,може и да не беше болно детето ми ,но тогава беше в трети клас/11 години/и ние бяхме сами без баби ,които да ни помагат в града и никога според мен никоя работа не може да бъде по-важна от семейството ми.Но …веднъж моят син се разболя.Беше с много висока температура,повръщане,разстройство.В един миг забравих всичко,което препоръчвам на пациентите,мозакът ми блокира и незнаех как да реагирам и най-важното трябваше да отивам на работа.Обадих се на шефа си и отговорът беше да му давам нещо и да отивам ,че имало много работа.Този мой работен ден протече в аптеката с телефонни разговори през 10 минути с детето ми и хващане на такси през два часа ,отиване в къщи поглеждане на детето ми за 5 минути и пак в таксито и между другото беше работата,защото мислите ми бяха обсебени само с детето ми.Ако има категория за най-гаден работен ден в моя живот ,това е този ден.Но в този ден се случи нещо с мен.Ако исках да продължа да се уважавам трябваше да променя нешо за да знам ,че думите ми не са само думи на вятъра, и че наистина синът ми е преди аптеката.

Все още се уважавам.До няколко месеца си намерих нова работа и най-важното ,е че този път подборът ми беше не само с единствен критерий заплата ,а по-скоро дали съвпада ценностната ми система със тази на шефовете и колегите ми.А вашите критерии какви са при избор на работа?

Таня Йорданова

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!

One comment

  1. Наско каза:

    Напълно реялна история в секидневието на човек.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *