[Stories] Услуга

Историята участва в конкурсния период 21.10-20(24).11

Малцина имат късмета да се изхранват от хобито си, а Таня Стоева* беше един от избраните. В действителност, това не стана изведнъж, а постепенно с времето доходите от практикуването на хобито й станаха съизмерими с тези от основната й работа, докато един ден Таня не загърби офиса и се отдаде на страстта си. А страстта и силата и бяха еротичните разкази. Таня пишеше и продаваше еротични разкази за най-четените „мъжки” списания, а сценариите и за еротични клипове допълваха и без това нараствалите й в пъти доходи. И понеже Таня беше плодовит автор, разбираше си от работата и можеше да пише за широк кръг вкусове – от най-чувствени истории до грубо порно, поръчките не спираха, а Таня ставаше все по-добра и по-добра. И всичко това не би било интересно, ако у Таня не се бе породило неистовото желание да пише и да се да се докаже в област, различна от тази, където обикновено фонът на произведенията й е розов, а подписът й – псевдоним.

В предвид особеностите на заниманията си Таня винаги използваше псевдоним, а за да се предпази от „почитатели”, цялата й кореспонденция и контакти с издатели минаваха през нейния съученик, приятел и почитател Михаил Михайлов*. Михаил, програмист и собственик на фирма за приложен софтуер искрено се възхищаваше на Таня, насърчаваше я и подкрепяше във всичките й начинания, а също така не допускашеникой да узнае или да се добре до Таня и личния и живот.

Таня съвсем не бе уверена в способностите си да пише, а толкова искрено и се искаше да пише „обикновена” проза . Мечтаеше разказите й да са четени и харесван и търсеше начин да се докаже, докато един ден не попадна на обявата на една фирма за месечен литературен конкурс с дребна награда на тема свързана с работата. Е, не че фирмата беше директно свързана с журналистика или пък журито, съставено от известни критици и/ литературоведи или пък наградата голяма. Важното за Таня бе, че публикуваха анонимно разказите на фирмената си страница (доста четена поради спецификата на дейността си) и даваха възможност на читателите, харесали разказите да гласуват, когато даден разказ им е интересен и им е харесал.

Веднага Таня бе изпратила един от многото си разкази и от този момент нататък, страницата с литературния конкурс бе станала нейна любима. Всеки ден Таня посещаваше страницата с конкурса и се радваше на всеки получен глас, повече отколкото на хонорар. Месечната наградата не я интересуваше, всеки глас за неин разказ бе като едно малко признание за труда й. Вдъхновението и бе стигнало дотам, че да сподели участието си със своя приятел Михаил, показа му творбата си, а той традиционно я бе насърчил и пожелал успех.

И чудото стана. Гласовете за разказa на Таня растяха главоломно. Таня искрено се радваше и всичко щеше да бъде като една красива приказка, ако щастливата „белетристка” не бе прочела и други разкази от конкурса, които според скромният й, нетрениран вкус бяха поне толкова добри, колкото нейния, а…. не получаваха и една десета от гласовете на читателите. Нещо започна да човърка чувствителното съзнание на Таня и всичко, щеше да си остане загадка, ако един път, между другото Михаил подхвърли, че от този момент нататък единственият победител в литературният конкурс ще е Таня при това без каквото и да е колебание. На въпросителния поглед на Таня отговори с приятелско намигване. Нежно я хвана под ръка и я заведе до компютъра си. Там с едно щракване на мишката отвори страницата с разказа. Преди още Таня да се окопити, с няколко кликвания, добави 10-ина гласа за Таня заобикаляйки защитата за гласуване. След това с нежно погледна Таня и започна да и обяснява как ставало, коя програмкаизползвал и какви лаици били тези от системата за гласуване, разчитайки само на уникално IP на гласуващия…..

Таня в действителност не го слушаше. Тя бе загубила конкурса. Най-голямата награда – от читателите харесали разказа й беше загубена. Другата награда не я интересуваше

Балада

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *