[Stories] Тихо…

Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12

Това, което ще ви разкажа се случи на времето, когато за добро или зло, топките ми надделяваха над разума, лишавайки ме от онези вътрешни борби и терзания, с които в днешни дни се боря.
Тя бе управител на туристически комплекс, а моя милост – неин помощник. Годините й надхвърляха тези, при които жените спират да говорят за тях, но по всичко личеше, че още изпитва удоволствие от флирта с огледалото. Характерът й придобит във ВИФ, не ми оставяше поле за изява, с изключение на моментите, в които се спотайваше със страх зад гореспоменатите ми топки, както се случи в началото на съвместната ни кариера, когато по време на едно мероприятие, комплексът ни бе посетен от мастит бизнесмен.При вида на най-богатия тогава българин и внушителната му свита, моята властна управителка се изпари в нощта с грациозността на куца фея, оставяйки ме сам в препълнения ресторант. Човекът естествено искаше да бъде настанен на централно място(вече заето от групите туристи), за да се наслади на зрелищната ни програма. Претенциите му се предявяваха от напорист костюмар, когото пренебрегнах, обръщайки се към лъва. „Господин ..Х.., ще ви помоля да ме разберете като добросъвестен мениджър! Не мога да наруша договорните отношения с туроператорите, но мога да ви предложа гостоприемство в уединена обстановка.” Думите ми извикаха на лицето му изражение на дете, чуло майка си да пърди, след което дузината маркови дрешки се изнизаха като по терлички от комплекса.
Тези мигове на слабост в моята началничка не бяха много, но достатъчни, за да разбере, че петелът в службата е мъжки. Това като че ли още повече я настървяваше, да се доказва и демонстрира надмощие. Честно казано, не й оставах длъжен, дарявайки я често с плодовете на своето красноречие. С течение на времето височината на токовете й нарастваше пропорционално на стремежа й за доминация…и така докато един ден се появи върху екстремните петнайсет сантиметра, за да ми заяви от високо, че напуска. Същата вечер ми налетя с думите: „Ако не ти беше толкова голяма устата, щях да те ч…м от самото начало.“ От тогава си мълча…

Бял Оман

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *