Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12
Това беше. Направих го!” – каза си той и усети как бузите му пламнаха, сърцето му заби лудо и видя как две малки светкавици блеснаха в очите му и се отразиха в монитора на компютара. Не можеше да стои на едно място. От вълнение не го свърташе. Стана и запали цигара. Замисли се за пътя, който извървя до тук. Спомни си за детските години, когато заспиваше с топката и мечтаеше да стане футболист и за гадната контузия, която унищожи мечтата му. Следвашите му спомени бяха бледи. Изведнъж пак станаха цветни, когато във втори курс в университета мечтата му блесна отново, но в малко по-различна форма. Помисли си: „Би било страхотно някой ден да стана маректинг мениджър на ФК Левски.”. Изведнъж лентата забърза и се заредиха кадри от изпити, купони, пак изпити, пак купони, дипломиране, казарма, сватба, деца и много и различна, но все скапана работа. Всички тези неща затрупаха мечтата му от втори курс. Имаше кратки моменти, които запалваха за миг или по-скоро поддържаха жива неговата мечта. Колко пъти беше слушал за познати, на които техния братовчет имал съсед и негов познат бил поканен да работи в мечтаната за него фирма, след като го видяли колко е бил добър в работата си. Колко пъти се е питал, „Дали човек може сам да сбъдне мечтата си и дали и на него няма да му се случи нещо подобно”. Толкова невероятно му се струваше това, че често сам се надсмиваше над себе си заради тези си мисли. Въпреки това мечтата му по някакъв странен начин не умираше. Подхранвана от подобни истории. Като оня пич, дето спечели работата на мечтите си. Същият дето ще се излежава цяла година по плажовете и ще прави клипчета и ще разказва колко е готино да посетиш като турист някакъв си остров (вече беше забравил и къде се намира). Всичко изглеждаше, че ще си върви по старому – той ше слуша подбни истори, ще си ги припомня докато заспива и нищо повече. Докато един ден не разказа на свой колега (който знаеше коя е неговата мечтана работа), за един мустакат шемет, който имал мечта да работи за google и как си направил сайт googlepleasehire.me. И в него разказвал, защо иска да го наемат на работа при тях. И този колега му казал: „Защо не направиш и ти нещо подобно”.
Това промени всичко. Спомни си за безсънните нощи, в които разработи изключително подробна маркетинг програма за увеличаване на приходите на ФК Левски. Заглавието беше: Маркетингът е най-големия проблем на българския футбол. Тя отразяваше целия му маркетинг опит съчетан с това, което искат футболните фенове, защото той беше луд фен на Левски – Как да се увеличат приходите от билети, абонаментни карти, от фланелки, продажба на фенски артикули, телевизионни права, как вски фен клуб е магазин на Левски, продажба на видеота от най-великите левскарски мачове, книги с историята на отбора, рекламни договори, сътрудничество с чужди клубове, присъствие в интернет, общуване с фенове, как да се спре хулиганството на „Герена” и още много неща, от които Левски може да спечели пари е да увеличи своя бюджет. Най-накрая събра смелост да последва мечтата си.
„Това беше. Направих го! – повтори отново думите си. – Изпратих своята маркетинг програма за увеличаване на приходите на ФК Левски”. Изведнъж усети, че ритъма на сърцето му се нормализира, след което затвори страницата на mail.bg.
След тази случка всичко продължи както преди. Докато едни ден пътуваше в жълтата раздрънканата „14-ка” и чу как телефонът му извъня. Закъсняваше и си помисли, че шефа пак ще му прави забележка, че не идва на време за работа. Вдигна телефона отекчено и чу едни глас да казва: „Здравей, аз съм Наско Сираков и искам да те поканя да работиш в Левски”.
Заля го всепоглъщаща, неконролируема и луда радост, от която му се приска да прегърне и целуне целия свят и да сподели с него своята най-голяма тайна. Започна да прегръща и целува всеки срещнат на улицата и да му казва: „Ти можеш сам да сбъднеш мечтите си. Не се отказвай от тях”. Докато тичайки скачаше или доката скачаше тичайки (не звам кое беш по-правилно) чу една баба да казва след него: „Хулиган, простак. Днешната младеж не е като предишната”. „Колко правилно” – си помисли. – „Днешната младеж не е като предишната, днешната може сама да сбъдне мечтите си”. Точно това направи той.
Стефан Русев
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!
Вашият коментар