Историята участва в конкурсния период 21.10-20(24).11
Трети ден шлайфахме на ръка купчина изделия от месинг, когато Панчо се обади:
– Шефе! Имам съсед – дърводелец с лентов шлайф. За един ден ще ни свърши работа, за която ще загубим седмица и няма да ни вземе много пари. Ще ни уморят тези лайсни, докато ги лъснем.
Гласът прекъсваше от вълнение и недвусмислено издаваше добрите му намерения. Взимайки го на работа, случихме с този човек. Възрастният работник от все сърце искаше да помогне на фирмата, а останалите четирима служители радостно се спогледаха. Беше им омръзнало омразното, еднообразното търкане.
Винаги отворен към подобни предложения, отвърнах:
– Прекрасно Панчо! След работа говори с него и ако всичко е наред, рано сутринта му носете детайлите.
Така и стана. Към девет на другия ден натовариха буса с още две от момчетата, но… След час се прибраха и през прозореца забелязах, как унило разтоварват продукцията непокътната. Изчаках ги да привършат, гадаейки какво ли се е случило?
– Какво стана, Панчо? – засрещнах ги от вратата.
Честното лице насреща ми, се сгърчи от болка, а устата проговориха:
– Ами той… дърводелецът починал.
Изтръпнах:
– Съжалявам, човече! Снощи трябва да е станала бедата. И то късно. Та нали вчера след работа си говорил с него?
– Ами. – тросна се Панчо. – Починал е преди две години!
Болка, срам и немалка доза яд се бореха в него като земни стихии и горкият не смееше да погледне никой в стаята. После се врътна и изхвърча навън и добре, че го направи навреме. Въпреки кончината на непознатия човек, всеки от нас едва успя да сдържи усмивката си. Ако някъде чуете за тази случка, да знаете, че е напълно достоверна и щом си я припомним с колегите, все още се заливаме от смях.
Симеон Христов
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!
Вашият коментар