Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12
Всякакви хора кандидатстват за работа. Викат ми ЧР, но не работя точно това в истинския смисъл на думата – просто в България това понятие обхваща всичко друго, но не и това, за което пише в дебелите американски книги по темата. Доста често / даже много често/ счетоводители изпълняват и тази функция, но да ме извинят колегите, от счетоводител ЧР не става.
Не съм счетоводител, но това, Ькоето правя на работа с персонала ме изкриви дотам, че когато възникне казус с чисто човешки проблем, в главата ми първо превъртат цифри, нормативни актове, срокове и институции и как да го направя правилно, а човекът остава някъде последен.
Но пък има моменти, в които Човекът излиза на първо място и не знам да съчувствам ли, да се смея ли, или да съпреживявам.
Кандидат за работа, готвач. Кандидатствал през сайт, със снимка, приличен формат на СВ-то. Одобрен от шефа.
Мъж в разцвета на силите си.Висок, изгърбен, татуировки на двете предмишници, обици на ушите. Стиска здраво ръка при поздрав, гледа изпод вежди, гласът е нисък и дрезгав.
Минава през мен първо, обяснявам работното време – почти винаги вечер до късно, вътрешния ред, пряк ръководител и всички на които ще е подчинен и всички отговорности на работното място. Той работи от години по тази специалност и знае за какво става дума и няма никакви забележки – съгласен е.
Издирвам технолога да го разведе и запознае с всичко и всички.
И стигаме оформяне на трудовия договор. Вадя хартията, пиши молба, подписвай, дай лична карта.
Почва едно увъртане по повод личната карта. Имало проблем. Какъв проблем, викам, нали е в теб.
Ами той водел дела за смяна на ЕГН и имена. И стиска личната карта. След 6м щяло да има промяна. Добре, викам, трябва ми ЕГН в момента и данните ти за договора. Като се промени ЕГН-то тогава ще направим нещата отново. Даже и не знаех какво точно ще правя след 6м, просто нямам отговори на всичко веднага.
И тогава идва новината – той се казва Донка по лична карта. Докато се чудя за логично обяснение по темата, почва едно молене за влизане в положението – да му напиша трудовия договор с имената, с които се представя. Това, което се случвало с него било драма и наистина се надявал до 6м всичко да приключи.
Хубаво, Дямяне, викам му, не мога да направя това, тъй като с това ЕГН държавата те приема и пуска навсякъде. Не мога да вържа този номер с имената, които искаш. Ама то щяло да бъде за малко. Не може, обяснявам, договор на Донка, а в комплекса ще ти викаме както искаш. Съгласи се, въпреки че не става дума изобщо за неговото съгласие или желание.
Викам пак технолога и на затворени врати и нисък тон обясняваме деликатната ситуация. Колегата е на години и е видял какво ли не – окото му не мигва. Донка да я знаем като Дамян. Пред колегите нито дума.
Изпратихме момчето /момичето и се затворихме в моята стая. Стоим и се гледаме, мълчим. Чесахме се по главите, коментирахме, хилихме се, айде, да му пазим тайната. Хора сме все пак. Шефа, разбира се, трябва да знае.
Дамян започна работа. Няма грешка – работи, няма претенции и всичко му се получава в кухнята.
Обаче месец по-късно персонала в комплекса почна да ме обикаля и да задава въпроси. Вярно ли е или не. Е, отговарям като политик, т.е. никак.
Да, но една от готвачките е работила с майката на въпросния човек. И ги знае. Били луди и двете.
Един друг колега пък се издразни, че за фалшив мъж си е направил прекалено голям пакет за панталона и ходи изпъчен от кръста надолу. Айде, вика, аз ли не знам колко голям може да ти е пакета. Срамота, млада жена, а какъв акъл има в главата. И други коментари имаше, доста обидни.
С времето То / средния род сам се наложи/ разкри доста неща за себе си, които би трябвало да са тайна, но с охота ги разказваше, че и в допълнителни подробности влизаше.
И всичко се оказваше чиста измислица. Бил роден в друга държава, бил осиновен в България, имал семейство и дете, жена му била с година по-голяма от него. Не го слушай, вика колежката, майка й е същата откачалка – все едни едни истории обича да съчинява за себе си, едва си отгледа сама детето,че и второто му име вместо на бащата е на майката.
Дамян така и не смени ЕГН и се питахме дали има двата чифта органи, операция ли си е правил, резбата му каква е.
Изкара при нас година и напусна.
Месец по-късно една позната, която държи заведение, ми звъни да ме пита за Дамян. Не можела да го назначи. Личната му карта е загубена, акт за раждане изгубил, трудова книжка нямал. А работи без договор, а НАП-а е от другата страна на улицата и трепери да не ги изловят и глобят.
Питах я какъв е проблема. И се оказа голям проблем. Дал й ЕГН и трите си мъжки имена. Почнала да го регистрира и системата на НАП показва, че такова ЕГН и такива имена няма. Пробвала втори път – същото. Решила да смени последната цифра – излиза Донка.
Показал й една лична карта – на сестра му. Донка се казвала. Та да пуснела договора на името на сестра му, те с нея много си приличали, били даже близначки. Щях да падна като чух – само версията за близнаци не я бях чувала.
Който работи тази материя знае за какви глупости става дума.
Викала Дамян – кажи, бе, човек, какво става, покажи някакъв документ, където има имената ти и ЕГН. Оня се суче. Сетила се, че е казал, че е работил при мен и звъни.
Аааа, викам, не знаеш с кого си имаш работа. Буквално. Разказах й цялата история на Дамян, тя се хвана за главата. Бе какъв е този филм, бе, и какво му има на този човек. Не знам, викам, ако искаш дръж го, ако не пускай го по въздуха. Ще ходи на други места да разказва приказки от 1001 нощ.
Беше забавно в един момент. После се замислих колко сложни сме хората, какво ни се иска да случва, какви представи изграждаме за себе си, какво споделяме с другите, а как ни възприемат в действителност.
Беше смешна цялата история, но в крайна сметка се оказа тъжна. Не знам какво се е случило на тази жена. Със сигурност не е е било хубаво.
Юлия Желязкова
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!
Вашият коментар