Историята участва в конкурсния период 21.10-20(24).11
Всеки път като се сетя за тази история се смея с глас, но тогава не ми беше до смях. Ето какво се случи…
Беше преди много години. По онова време работех като таксиметров шофьор. Имах една бяла жигула, която бях купил на старо и се опитвах да припечеля някой лев допълнително. Беше декември месец, беше адски студено. Толкова студено, че краката и ръцете ми бяха измръзнали, а дъхът ми се виждаше в купето на колата. Гледах навън вятъра, как си играе със снежинките и се чудех дали все пак не е време да се прибирам. Вече се беше стъмнило отдавна и нямаше никакви хора по улиците. Нямаше никакви потенциални клиенти. Аз все пак стоях и чаках, защото исках да събера някой лев за да зарадвам децата с подаръци по Коледа.
Почти бях задрямал, когато трима видимо почерпани младежи от ромски произход влязоха в колата. Искаха да ги карам извън града – в едно село, което е отдалечено на 15 километра. В началото отказах, но те бяха видимо развеселени, показаха, че имат пари и в крайна сметка се съгласих. Тръгнахме, те през цялото време се смееха и говореха на висок глас. Така и не разбрах какво си говореха, защото не говореха на български.
Стигнахме селото. Спряхме пред една двуетажна къщаи единият ми каза:
– „Стой тук и чакай. След малко ще си тръгнем обратно пак с теб ” и излязоха от колата. След малко започнаха да се чуват крясъци от къщата, тупурдия, женски писъци..Бях на косъм да запаля колата и да тръгна, защото усетих, че става нещо нередно. Не знаех крадяха ли, биеха ли се, убиваха ли се, какво ставаше вътре. След малко тримата, които бях возил излязоха с едно момиче, настаниха се в колата и единия ми изкрещя: „Тръгвай!”. Аз се бях паникьосал вече и не реагирах. Той блъсна по единия прозорец с юмрук и изкрещя пак: „Тръгвай ти казвам!”. В това време от къщата излязоха жени и мъже, крещяха, една възрастна жена започна да ни кулне и да си скубе косите, а един едър мъж идваше с бясно изражение и крясъци към колата. „Леле, ще ме пребият тука” си помислих и запалих колата. В това време момичето и едното момче на задната седалка започнаха да се целуват, а този, който седна до мен ме тупна по рамото и ми каза: „Спокойно, бе бате, досега не си ли крал булка?”. Чак тогава разбрах в каква каша всъшност съм се забъркал. Обясниха ми, че при тях така е прието, да се крадат. А булката била на 12. Кой знае какви очи съм отворил като ми го казаха, защото всички, включително и тя започнаха да се смеят. Да, но по пътя гледам – настигат ме фарове. Червен москвич, пълен с разярени роднини на „булката” започна да ни преследва. Изравняваха се с мен в другото платно, крещяха да спра, или щели да ни избият всичките, аз целия бях пребледнял и се чудех какво да правя, а в същото това време влюбените на задната седалка се хилеха и продължаваха да се целуват. На няколко места ме изпреварваха и биеха спирачки, а пътят беше заледен и няколко пъти едва не се блъснах в тяхната кола. В крайна сметка по едно време се отказаха да ни гонят и обърнаха колата. Аз целият треперех. Оставих „булката” и останалите трима където трябваше и се прибрах целия пребледнял.
На другия ден получих призовка да се явя в полицията. Недоумявах какво става. Оказа се, че ми били записали номера на колата, издирили ме и сега искали да ме съдят заедно с другите трима, че сме им откраднали момата. В крайна сметка разказах какво е станало и се измъкнах само с глоба, но това вече ми е като обеца на ухото.
Сега, като погледна назад и се сетя за тази история много се смея, но тогава…..изобщо не ми беше до смях.
Диляна Лефтерова
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!
Вашият коментар