Предисторията
Source: fortifyservices.blogspot.com
Емоционалната интелигентност е относително неотдавна дефинирана, но корените на понятието лежат дълбоко във времето и стигат чак до Дарвин. В някои от ранните си творби той посочва важността на емоционалното себеизразяване за оцеляването и адаптацията. В началото на миналия век, въпреки че традиционните по това време дефиниции на интелигентността са фокусирани върху когнитивните аспекти (памет, проблемно-ориентирано мислене), започват да се прокрадват идеи за важността и на не-когнитивните такива. Например американският психолог Е.Л.Торндайк от университета „Колумбия” започва около 1920г. да използва понятието „социална интелигентност”, описвайки с него способността за разбиране и работа с други хора. През 1975г. Хауърд Гарднър представя в книгата си „Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences” теорията си за множеството типове интелигентност. Според нея, традиционните схващания за интелигентност не успяват да обяснят задоволително когнитивните способности.
Първото отчетливо споменаване на понятието „емоционална интелигентност” е в доктората на Уейн Пейн, под заглавие „A study of emotion: Developing emotional intelligence” от 1985г. Въпреки това, той не публикува текста, така че статията на Питър Саловей и Джон Майер от 1990г. следва да се разглежда като първата систематична научна разработка по въпроса за емоционалната интелигентност. Истински популярен прави термина обаче едва бестселърът на Даниел Голман „Emotional Intelligence: Why It Can Matter More Than IQ”. След публикуването на тази книга понятието „емоционална интелигентност” набира скорост в обществото и се появява във все повече научни и популярни издания.
Дефиниция
Има различни определения за „емоционална интелигентност” (EQ). Първата дефиниция е на Саловей и Майер: „Способността да се наблюдават собствените и чуждите емоции и чувства, да се прави разлика между тях и да се използва получената информация за насочване на собственото мислене и действия”. С течение на времето дефинициите са се умножили неимоверно много, като основно следват три модела за EQ:
- Модел на способностите
- Модел на отличителните черти
- Смесен модел
Накратко, различните модели на EQ се опират на различни концепции за това, какво включва емоционалната интелигентност. Първият модел (на Саловей и Майер) разглежда емоциите като полезен източник на информация, която помага на индивида да разбира и да се движи в социалното си обкръжение. Моделът на „отличителните черти” е разработен от Петридис и Фърнам и разглежда EQ като характерна „отличителна черта” на индивида. Смесеният модел на Голман пък разполага EQ върху широк спектър от компетентности и способности, отразяващи се най-вече върху уменията за ръководене.
Различните концепции за EQ логично водят и до разнородни методи за оценката й.
Критика на концепцията за EQ
Поради нехомогенността на концепциите за определяне на емоционалната интелигентност, в последните години са се натрупали доста критики към цялата идея. Те са основно в три направления:
- Твърде широка и нестабилна дефиниция
- EQ не може да се приеме за форма на интелигентност
- EQ няма съществена прогностична сила
Първата пробойна е плод именно на разнопосочността, с която се дефинира EQ. Един от аргументите срещу теоретичната обоснованост на концепцията отбелязва, че постоянното променяне и разширяване на дефиницията – включвайки все повече нерелевантни елементи – свежда постепенно цялата идея до напълно неразбираем и псевдонаучен конструкт. Други критици споменават, че без известна стабилизация на концепцията и на измервателните методи е много трудно да се имплементират мета-анализи, а теоретичната кохерентност страда силно.
Втората линия на критични изказвания засяга постановката, че EQ е вид интелигентност. Някои изследователи посочват, че описанието на Голман съдържа непроверени допускания за интелигентността като цяло и, че тезата му дори е напълно в противоречие с общоприетите модели за описване на интелигентността. Съществуват твърдения, че EQ всъщност не трябва да се смята за различна форма на интелигентност, а по-скоро за интелектуална способност (способност за работа с абстракции), приложена в определена житейска област – емоциите.
Няколко проведени изследвания сочат, че отчитането на EQ прибавя много малко, или нищо към прогностиката или обяснението на дадени изходи от ситуации (преди всичко в областта на академичния или работния успех). Това е и третата линия на атаки съм концепцията за EQ.
Значението на EQ от корпоративна гледна точка
Емоционалната интелигентност е твърде спорно понятие, поради посочените дотук причини, но на дилетантско ниво изглежда твърде явна и неопровержима. Мнозина HR мениджъри биха се изкушили да я измерят у кандидатите за постъпване на работа. Тук обаче се изисква особена предпазливост. Неправилното измерване, или отдаването на твърде голямо значение на резултатите могат да компрометират процеса по подбор на кадрите и да внесат спорна дискриминативност. Ако се прилага такъв подход, то е задължително тестващият да е изключетелно компетентен.
Вашият коментар