Гъвкавото работно време е точно това, което посочва името му. Този бонус се договаря обикновено отделно с даден служител и се фиксира (по правило) в трудовия му договор. Гъвкавото работно време позволява на сътрудниците в компанията да идват например един час по-рано на работа и, респективно, да си тръгват един час по-рано. Има и друга форма на гъвкавото работно време, при която служителят работи четири дни по десет часа и почива три дни в седмицата.
Възможността за такъв тип работно време до голяма степен зависи от спецификата на извършваната работа. Очевидно е, че хората от клиентския отдел не биха могли да се явяват по този начин на работа. За сметка на това, един дизайнер например, би могъл да работи и извън нормално установените работни часове, тъй като при неговата работа е важно да се отметне определен обем работа, без това да зависи непременно от други хора – били те колеги или клиенти. Разбира се, това е индивидуално и не може да се използва като общовалидно правило винаги.
Има и практика, при която работодателят определя „основни работни часове” – от 10.00 до 15.00 например, а останалите 3-4 часа се разпределят според договорките с дадените служители. Гъвкавото работно време е истинска „благословия” за мнозина. Хората, които работят по този начин обикновено са много доволни и показват висока степен на мотивация, в знак на признателност към работодателя, който им дава свобода с часовете за работа.
Вашият коментар