Историята участва в конкурсния период 21.09-20(24).10
Може би е прозрачна, или е прекалено мрачна
Работата е като Любовта.
А тя е жива рана или просто една измама!
А исках за мен да е прекрасна!?
Такава беше тя за мен,
Като почнах, в този офис съкровен,
Но имаше една колежка,
Която ме гледаше, като нейна болежка.
Дни, и месеци, минават
а лоши мисли в главата и все бягат.
Но какво да правя аз ?!
Все, лошо за мен си мисли тя в този час.
Все съм и за нещо крива,
винаги съм аз за нея лоша, или пък свидлива….
и днес като че ли нещо тя крои,
пред шефа интрига да надроби…
Измисли си лъжа нелепа,
а незнае, че самата тя ще се наклепа…
Госпожоооооо!!!
Лъжата е грях няма съмнение!
Лъжата е грях….за добро впечатление.
Лъжата обърква…..с нея стават бели.
Лъжата побърква, щом гузна си ти.
Толкоз злоба, ненавист, тъга или завист.
Болката е ужасна ….и знай….
Че в ада смъртта е опасна.
Но, какво да се прави…лоша е жената даже и в кръвта…
Демокрация ще кажете…
Свобода на словото, на личността,
а не е ли по – скоро туй деградация на общността?!
Мисля си как ли ще реагира шефа, на таз лъжа нелепа?
Ще остана ли аз без колеги наранена и сама?!
Ще ме остави ли шефа така без работа и без вина?!
Та как ще ме остави….та аз му върша всичко….
Колко пъти, ходя, връщам се, отивам
и на компютъра даже не спирам,
после пак, и пак, и пак не спирам аз горката,
макар болят ме нетърпимо веч,
раменете, ръцете и краката!
И не чакам даже аз похвала,
нито пък и някаква награда.
Просто млада съм, и просто тя завижда.
Но иначе, усмихвам се, на всички
Какво пък толкоз?!
Постави я шефа на място, хванахме я в лъжа,
Таз мойта колежка, лоша дума веч няма в нейната уста.
Това са моите колеги, само аз съм млада а пък те стари,
Които като че ли живеят с кошмари.
За живот без борба на смъртта на ръба….
От сутрин до вечер съм с тях, а няма ли радост?
кат’ машина съм вече. Това ли е младост?
Работата си толкоз години аз обичам,
Приятелка съм с всички, а с колежката сме дружки,
Работата понякога е прекалено мрачна,
А сега за мен тя е само прекрасна!
Петя Янева
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!
Текстът е достоен да стане основа на поредния хит на Веселин Маринов, да речем – „Началникът ни гази, но нашата Инспекция по труда ни пази“.
Много, много епично….Дори само това:
„Но имаше една колежка,
Която ме гледаше, като нейна болежка.
Дни, и месеци, минават
а лоши мисли в главата и все бягат.
Но какво да правя аз ?!
Все, лошо за мен си мисли тя в този час.
Все съм и за нещо крива,
винаги съм аз за нея лоша, или пък свидлива..“
Ако можехме да съживим Шекспир и Пушкин, при прочитането на това вероятно щяха до умрат отново. Предполагам – от завист…