Историята участва в конкурсния период 21.09-20(24).10
Това е моята история-децата. Самата ми работа е аниматор и не разказвам точно определена случка, а съвкупност от едно преживяване, което ми донесе лято 2011г.
Надявам се това да се вписва във вашите очаквания и изисквания.
Ако ли пък не, то поне си остава една откровеннна изповед. Казвам ,,изповед“, защото така изливам душата си. Написаните редове са само част от всичката положителна енергия, с която ме заредиха безбройните малчугани.
Всичко е усет и обич, към децата, към живота.
Между пръстите и има обич. А усмивката и е цяло сияние. Неподправени. Наивни.Щури и понякога диви. Децата. Как да събера думите за да опиша любовта си.Тя си идва сама от нищото и те качва на своето водно колело. Водораслите се оплитат около краката ми. Нямам време да се вдъхновявам от природата. Вдъхновението е това което ми се случва сега. И секундата е обич. Понякога си мисля, че няма как да надхитря времето. Само него не мога да преборя. Лягам и ставам .А помежду това разстояние Дишам. Как искаш да ти опиша онази голямата любов като тя не си спомня за мен. Тогава идва новата. И дълбочината. Слънчевите лъчи сгряват. Кво става? Нищо! Просто усещане. В очите и съзирам гласове..Много..От детската дискотека, която ми стана толкова любима.Тя е част от мен. И там няма правила. Има само танци. А знаеш добре, че танцът е израз на мисълта. Как обичат бала с маски. И мен най-вече. АЗ съм си клоун.Чак сега го разбрах. Какво по- хубаво от това да имаш работа, в която си себе си. Всяко дете е част от онова моето сърце. Хайде трябва да бягам за водна гимнатстика. Неусетно се питам-Как да остана тук?В морето, в улиците попили онези отпечатъци…Напомняннето, че е било.. И ще бъде! Листата танцуват, а шума на детският глъч пробива непорасналото сърце. Събирам багажа, който на скоро разопаковах… Носи и морето любовта, носи даже мъничко тъга… Мога ли да забравя усмивките и живите очи на толкова малчугани, да навия часовника за новото събуждане…Не искам, не ми се става от този сън… Две в едно-не. Много в едно! Моделирам хиляди къщи от пластелин и си мисля, колко стени… Стени, които прибирах, стени, които обгръщах… Клоунските одежди са на дъното на сака, а хилядите рисунки на таблото, наречно Яница! Характери през които минаваш и цветоусещане, което оставаш. А когато някой си тръгне от теб, или тръгваш с него или той остава в теб… Каквото и да стане, все нещо Остава!Остава вдъхновението, че я има Емоцията.
Ники: Ще ми станеш ли гадже?
Галето: Само ако напишеш числата до 300.
Мони: Ще дойда с теб!
Мимето: Какооо, обичам те!
Мими 2: Мики, искам с тебббб!
Капка: Няма да идвам с вас, оставам с Каката!
Алекс: Яница, ти си много готина.
Не аз, Вие сте готините, онези, за които си струва…
Ще нарисувам последното дърво. Листата станаха твърде много…
Ще се видим пак! И без сълзи , Моля!
Смисълът…без много смисли, но едно е факт…Струва си да знаеш, че рано утрин някой ще те гушне, че ще усетиш присъствието. Има ли Олеее! Хей бинго маниаци,ще играем ли?Да не забравите детската дискотека…! Не излизай от очертанието на листа…Научи се, че всичко следва своята траектория. Август си отива… С него си отива и една топлина..Такава мекичка.. Няма да го избиваме на чувства, смени водата от боичките. И помни, ти оставаш в мен!
* посвещавам на всичко малчугани, с които ме срещна лято 2011.
Яница Маринова
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!
Вашият коментар