Историята участва в конкурсния период 21.10-20(24).11
Интересни истории свързани с работата ? Конкурс ? Да-а-а….: Напишете история свързана с работата Ви, при това със следните критерии за оценка:
- Оригиналност – доколко историята пресъздава емоцията и идеята на автора. Процесът на търсене на работа, срещата и сработването с новия екип, напускането на една организация – неизбежно всичко е свързано с емоционални преживявания, положителни или тягостни и разтърсващи.
- Атрактивност – доколко историята е интересна за читателите. Интересна – защото е полезна, интересна – защото е поучителна, интересна – защото е истинска.
- Детайлност – доколко историята е представена ясно, стегнато и подредено
- Грамотност – писането грамотно и на кирилица запазва българския език. За съжаление вече и „техническите” средства не помагат да ти пишем грамотно…..
- Смисленост – Истории на ниво „4-ти клас“ няма да бъдат публикувани. Интересно, защото ниво „4-ти клас“ -2011г. не е ниво „4-ти клас“ -2010г. …..
И сега моята история, свързана с работата. Не, по-скоро разсъждения по темата, при това не толкова оригинални, атрактивни, детайлни. Дано са грамотно написани и най-вече смислени.
Работа – за едно денонощие сме много повече с колегите, отколкото със семейството или приятелите. А защо понякога се отнасяме към процеса на търсене на работа почти безотговорно? Преди години беше ясно – завършваш, „служебно” те разпределят да работиш някъде из страната, нямаше варианти за избор. Сега при наличието на толкова възможности за професионално консултиране и достъпна информация се оставяме едва ли не в „ръцете на съдбата”. Е, и после пишем и разказваме „атрактивни” истории за това….
А може би трябваше да започна с това, че преди работата е образованието? Какъв искаше да станеш като малък ? Преди години имаше стихотворение с такъв текст …”Миньор е моят татко, миньор ще съм и аз”, това казва почти всичко за образование и кариерно консултиране. Сега има Интернет и Гугъл, който да ти казва всичко. Има и кандидати за работа с две, три магистратури, които искат да работят нещо друго и по-добро.
Преди имаше „Личен състав” и „ТРЗ”. Нямаше специалисти „Човешки ресурси”, но поне със сигурност се знаеше какво правят тези другите, дето не бяха специалисти. Всъщност последните една-две години и специалистите ЧР го „отнесоха” доста за служебните ни проблеми. Забравихме, че те просто са едни от нас, страна по договор, по трудов договор.
Тъй като това трябва да е история свързана с работата няма да пиша за тези, които са безработни…Въпреки, че май ще станат колкото работещите.
Всъщност аз съм един от малкото щастливци, които си работят хобито. Не съм срещал статистика, проучвания по въпроса, но мисля, че такива хора са много малко. Ако някога попаднете в такава ситуация, внимавайте. Опитайте се правилно да оцените, че точно с тази професия сте най-полезни за себе си и останалите, не забравяйте че и удовлетворението е дългосрочно. И тогава вашата история ще пресъздава емоцията и идеята на автора. ИМА ТАКИВА ХОРА!
Христо Стоянов
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!
Вашият коментар