Историята участва в конкурсния период 21.10-20(24).11
Ръководител съм на един от най-големите хотелски комплекси по българското черноморие, който съответно както всички с новопостроени хотели има и своите технически проблеми.
В един дъждовен ден настаняваме група от 250 туристи и както сами се досещате не всички попадат в мечтаните стаи с морски изглед. Като уточнение искам да отбележа, че при всеки дъжд първият етаж на един от хотелите се наводняваше почти до колената и това за някои беше поредното зрелище, за други поводи за рекламации и получаване на крупна сума обратно, а за трети просто забава с плуващите по стаите куфари.
За мен обаче гореописаното беше поредния кошмар, от който ми настръхваха косите.
И така ….
Посрещаме туристите. На 90% бяха доволни от разпределените им стаи и страхотния хотел на брега на морето. С 10% от гостите обаче имахме огромни проблеми в продължение на часове. Едно от семействата обаче, което беше настанено в най-дефектиралата стая така и не дойде да потърси правата си, което до 21:00 часа за мен беше странно, но реших, че просто са се примирили с горчивата действителност. Държа да отбележа, че от техническа служба ме уведомиха, че в непосредствена близост до стаята има разместване на канализационните тръби, което ме ужаси. Минути преди да си тръгна и след безбройните целодневни рекламации и викове от страна на онези 10% на вратата на офиса ми се чука и миловиден възрастен човек подава глава и казва: „Хубава жено, моята соба мирише на лайно!“
Сами можете да предположите какво означаваше това за мен, при все, че в хотела нямаше свободни стаи за смяна. Това изказване на господина ме накара да избухна в смях, а той реши, че не е прав, извини се и тръгна. Избяга. Не дойде повече. Не можах и да го намеря.
На следващия ден жена му в 8:30 беше пред офиса ми с кутия бонбони и уиски, за да ми се извини, за това, че с мъжа си сънували кошмари и че мъжа и бълнувал, а тя е спала докато той се е разхождал с отворени очи из хотела и навярно ме е притеснил.
И до днес не мога да си обясня случилото се, но го разказвам на всички свои познати!
Анна Маринова
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!
Вашият коментар