Гост-автор: Христо Стоянов
Това е една стара история, може би наистина българска. През годините винаги сме се лутали и коментирали великото ни минало и неясното бъдеще. А настоящето сякаш липсва или ние не сме в него.
Не знам за кого може да е поучителна тази история – за мениджъри, за безработни, за търсещи нова работа, за млади в България или за млади в чужбина, за тези които искат да се връщат в България или за тези които искат да напуснат.
След тази история не знам съвсем точно какъв съм и какъв искам да бъда – оптимист или песимист. Но Вие поне малко помислете – в личен и професионален план.
Тежки проблеми налегнали един млад и в разцвета на силите си човек – лоша година за земеделие, природни стихии, малкото спестени пари за „черни дни” свършили, коварна болест застигнала жена му. Сломен от безизходицата решил да се хвърли с камък на шията през моста и да прекъсне тежкия живот.Докато стоял над реката, през моста минал възрастен човек. Заговорил го. След като чул болките му, той му казал – „Няма да е все така. Не скачай през моста, ще загинеш бързо. Послушай ме, няма да е все така”. Тези думи наистина го накарали да се замисли. Докато пред очите му преминавали за кой път всички случки и събития, проблемите и несгодите на живота, забелязал в натрупаните клони и листа в основите на моста кожена торба. Любопитството или думите на стария човек го накарали да махне камъка и да слезе долу. И както става в приказките – торбата била пълна с жълтици. Променило се всичко – купил нови ниви и добитък, намерил хубава невяста, която го дарила с много деца. И заживели мирно и щастливо. Радвайки се на живота все пак се сетил за стария човек, който го спасил от опасното решение. След дълго търсене и разпитване успял да го намери – стар, изтощен и на смъртен одър. „Дълго те търсих да ти благодаря. Сега съм много богат, нося ти торба с жълтици. Ти промени всичко”. Старият човек го изслушал – за стопанството, за семейството, хилядите благодарности. Но на края отказал торбата с жълтици и отново му казал същото – „Послушай ме, няма да е все така.”
След тази история не знам съвсем точно какъв съм и какъв искам да бъда – оптимист или песимист. Но Вие поне малко помислете – в личен и професионален план.
Вашият коментар