Едно пиленце кацнало на едно клонче и казало: „Пиу-пиу-пиу“.
Второ пиленце кацнало до него и казало: „Чик-чирик“.
Пристигнало трето пиленце и им рекло: „Няма „пиу-пиу-пиу“, няма „чик-чирик“ – понеделник е, трябва да се ходи на работа!“
Едно пиленце кацнало на едно клонче и казало: „Пиу-пиу-пиу“.
Второ пиленце кацнало до него и казало: „Чик-чирик“.
Пристигнало трето пиленце и им рекло: „Няма „пиу-пиу-пиу“, няма „чик-чирик“ – понеделник е, трябва да се ходи на работа!“
Гост-автор: Тимур и неговите командоси
Когато едно интервю за работа бъде преполовено и кандидатът вече е разказал всички свои постижения – реални или мними – в един момент той бива запознат с особеностите на позицията, за която кандидатства. После му дават възможност да задава въпроси и … Уж всички са чели инструкции как да се държим на интервю, но природата взема своето и кандидатът започва да пита – а ще имам ли право да правя това, а онова, а да вземам решения, а … и какво ли не още. Някои се сещат да поискат информация и за бъдещите си отговорности, но обикновено пропускат покрай себе си отговора с прословутия български оптимизъм – абе аз да спечеля, пък после все някак ще се оправя…или поне ще намеря оправдание.
Когато ще говорите пред хора или просто ще се явявате на интервю за работа, подготовката е от съществено значение. След нея веднага идва и още една фаза, която не бива да пропускате – преодоляването на вътрешните страхове. Кой ли не се е страхувал от излагане пред аудиторията си? Затова, ето още няколко съвета от симпатичния експерт, който напоследък гостува редовно в нашия блог.